Читать «Жега» онлайн - страница 11

Много бавно, тя отвори папката. В нея нямаше много страници, но изпълнението й допълнително го притесни, затова тя се възползва:

— Две хиляди и шеста, сбиване с гард в СоХо; две хиляди и осма, съборил си някакъв, който те е хванал да му драскаш мерцедеса с ключове.

— Всичко това са дребни нарушения.

— Всичко това са нападения.

— Понякога ми причернява. — Той се позахили. — Май по-добре да стоя далеч от баровете.

— И да прекарваш повече време във фитнеса — намеси се Руук.

Хийт му хвърли поглед „по-спокойно“. Бари се обърна към огледалото и нагласяше ризата около търбуха си. Хийт затвори папката и рече:

— Може ли да ни кажете местонахождението си около два следобед днес?

— Искам адвокат.

— Разбира се. Тук ли искаш да го изчакаш или долу в ареста с животните? — Бе празна заплаха, която действаше само с новите, и Гейбъл се оцъкли. Под коравосърдечното си изражение, Хийт се наслаждаваше колко лесно се поддава. Обичаше „Животните в ареста“. Действаше безотказно.

— Бях в Бийкън, хотел Бийкън на Бродуей.

— Знаеш, че ще проверим алибито ти. Някой видя ли те, може ли да потвърди?

— Бях си сам в стаята. Може би някой на рецепцията.

— Този хедж фонд, който управляваш, ти осигурява много готино местенце на Източна 52-а. Защо ще наемаш хотелска стая?

— Хайде де, да ви казвам ли? — Той се вгледа в собствените си умолителни очи в огледалото и кимна. — Ходя там два-три пъти седмично. Да се срещам с някого. Знаете.

— За секс? — попита Руук.

— Боже, да, сексът има нещо общо. Има и повече.

— И какво стана днес? — попита Хийт.

— Тя не дойде.

— Лошо за теб, Бари. Можеше да ти е алиби. Има ли си име?

— Да. Кимбърли Стар.

Когато Хийт и Руук излязоха от стаята, детектив Очоа ги чакаше в кабинката за наблюдение, докато се взираше в Гейбъл през вълшебното огледало.

— Не мога да повярвам, че приключихте интервюто, без да питате най-важното. — Когато привлече вниманието им, продължи: — Как тоя мочурливец е забърсал мацка като Кимбърли Стар?

— Толкова си повърхностен — отвърна Хийт. — Външният вид няма значение. Парите имат.

— Странния Ал — каза Роули, когато тримата влязоха в кабинета на екипа. — „It’s Raining Men“. Писал я е Ал Янкович.

— Не. Писал я е… Е, бих могъл да ти кажа, но няма да е интересно. Пробвай пак. И не гугълвай.

Ники Хийт седна на бюрото си и се завъртя с лице към килиите за предварителен арест.

— Може ли да прекъсна тазвечерния епизод на „Стани богат“, за да поработим малко като полицаи? Очоа, какво знаем за алибито на Кимбърли Стар?

— Знаем, че не се връзва. Е, аз знаех, сега знаете и вие. Днес е била в Дайно-байтс, но е тръгнала малко след като са пристигнали. Хлапето е яло катранената си супа заедно с бавачката, не с майка си.

— Кога си е тръгнала? — попита Хийт.

Очоа запрелиства тефтера си.

— Според управителя, около един и петнайсет.

Руук каза:

— Казах ти, че подушвам нещо, нали?

— Струва ти се добър заподозрян? — попита Роули.