Читать «Жега» онлайн - страница 7

— Моля ви, изслушайте ме. Знам колко е трудно.

— Не знаете.

— Боя се, че зная. — Изчака смисълът да достигне до Кимбърли и продължи. — За мен убийствата не са статистика. Загинал е човек. Нечий възлюбен. Отишъл си е някой, с когото сте мислела, че днес ще вечеряте. Момче е загубило баща си. Някой е отговорен. И имате обещанието ми, че ще доведа докрай този случай.

Усмирена или просто изтощена от шок, Кимбърли кимна и помоли да довършат по-късно.

— Сега искам просто да отида при момчето си.

Остави ги в апартамента, за да довършат огледа.

Когато тя си замина, Руук каза:

— Все съм се чудил откъде идват всички тия клонинги на Марта Стюърт. Сигурно ги отглеждат в тайна ферма в Кънектикът.

— Благодаря, че не прекъсваше, докато тя бесня.

Руук сви рамене.

— Ще ми се да кажа, че е било от съчувствие, но беше заради стола. Трудно е човек да звучи авторитетно, заобиколен от извезана тапицерия. Сега, когато я няма, може ли да ти кажа, че има нещо у нея, което не ми харесва?

— А-ха. Не съм изненадана. Доста грубичко се изказа за „професията“ ти. Макар и точно. — Хийт се обърна, в случай, че вътрешната й усмивка проличи на лицето й, и тръгна към балкона.

Той тръгна с нея.

— О, моля ти се, имам два Пулицъра, не ми трябва нейното уважение. — Тя го изгледа косо. — Макар че ме сърбеше да й кажа, че серията статии за месеца ми с чеченските бунтовници може да се превърне във филм.

— И защо не й каза? Себевеличаенето ти можеше да й подейства освежаващо, предвид, че току-що съпругът й е загинал жестоко.

Излязоха на следобедния пек — ризите на Роули и Очоа целите тъмнееха.

— Какво имате, Роуч?

— Самоубийството определено не ни се нрави — каза Роули. — Първо, виж олющената боя и праха от мазилката. Някой здравата е блъснал тези френски прозорци, като при борба.

— И второ — поде Очоа, — имаш следи от тътрене: от прозореца по… какво е това?

— Теракотени плочки — каза Руук.

— Да. Следите доста добре личат, а? И стигат чак дотук. — Той спря при парапета. — Оттук нашият човек се е катурнал.

Четиримата се надвесиха над улицата долу.

— Еха — каза Руук. — Шест етажа. Шест са, нали, хора?

— Стига, Руук — отвърна Хийт.

— Ето обаче уликата. — Очоа приклекна и посочи с химикалката си нещо на парапета. — Приближете се. — Отдръпна се, за да направи място на Хийт, която зае мястото му, и продължи: — Скъсана материя. Един зубър от криминалистиката ми каза, че след тестовете ще се окаже син дънков плат. Жертвата не носи дънки, така че е от някой друг.

Руук също приклекна.

— Все едно някой го е избутал. — Хийт и Руук кимнаха в синхрон. Обърнаха се лице в лице и тя се постресна от близостта, но не помръдна. Задържа погледа му и се загледа в танца на отразената слънчева светлина в очите му. После примигна. О, по дяволите, помисли си, какво е това? Не може този тип да ме привлича. Няма начин.