Читать «Жега» онлайн - страница 10

На знака пишеше, че са ни Космическия път, който бележеше еволюцията на Вселената с дължината на едно футболно игрище. Ники Хийт покри тринадесет милиони години за рекордно време. На върха на наклона, докато бедрата й се противиха на усилието, тя спря, за да огледа отново. И от двамата нямаше и знак. После тълпата закрещя.

Хийт опря длан на кобура и закръжа под гигантската централна сфера. Разтревожените зяпачи се разделяха, отстъпваха от Руук, който вече на земята отнесе шут в гърдите от другия мъж.

Нападателят се засили за втори ритник и докато балансът му бе най-крехък, Хийт го издебна и го подсече. Сто и осемдесетте му сантиметра се строполиха на мрамора. Заключи му китките, бързо като на теле в родео, и тълпата избухна в аплодисменти. Руук седна на земята.

— Добре съм, мерси, че попита.

— Браво, че го забави. Така ли ги оправяше в Чечня?

— Този ми скочи, когато се спънах. — Посочи към торбичка от магазина на музея под крака си. — В това. — Руук я отвори и извади стъклено кълбо: планета. — Гледай. Спънах се в Уран.

Когато Хийт и Руук влязоха в стаята за разпити, задържаният изпъна гръб като четвъртокласник пред директора. Руук зае стола до стената. Ники хвърли една папка на масата, ала остана на крака.

— Изправи се — каза тя. Бари Гейбъл се изправи. Детективът го обиколи, наслаждавайки се на нервността му. Наведе се, за да огледа дънките му за скъсано, което би паснало на парчето, оставено на парапета от убиеца. — Тук какво е станало?

Гейбъл се извърна, за да види изтърканото място отзад на единия крак, където сочеше тя.

— Не знам. Може да са се закачили за кофата. Чисто нови са — добави, сякаш това можеше някак да го постави в по-добра светлина.

— Ще ти вземем панталоните. — Онзи започна да ги разкопчава на място и тя бързо го прекъсна: — Не сега. Седни. — Той се подчини и тя се намести удобно на мястото срещу него, нехайна, положението — под контрол. Каза: — Искаш ли да ни кажеш защо нападна Кимбърли Стар?

— Питайте нея — отвърна той, опитвайки се да звучи твърдо, но не се сдържа да хвърли нервен поглед към отражението си в огледалото, с което се издаде, че никога преди не е бил на разпит.

— Питам теб, Бари — каза Хийт.

— Лично е.

— И за мен. Нападение срещу жена? Може да стане много лично. Искаш ли да видиш колко?

Руук се намеси:

— А нападна и мен.

— Ей, ти ме подгони! Откъде да знам какво ще направиш? От сто километра се вижда, че не си ченге. — На Хийт това й хареса. Вдигна вежда към Руук, който се отпусна назад. Ники го остави да се вари в собствен сос. — Не е първото ти нападение, виждам. Нали, Бари?