Читать «Жената жерав» онлайн - страница 97

— Джордж? — повика го тя.

Но на слабата светлина той не можа да разбере дали е видяла нещо от случилото се.

— Извинете, моля за вашето внимание — каза високо Джордж, застанал до вратата на кухнята, за да го чуват всички, а до рамото му се беше изправила Кумико.

— Време беше — чу Аманда един мъж до нея, който по-рано вечерта й се беше представил като Ив. („Ив съкратено от Иван ли е?“, беше попитала Аманда, а мъжът беше отговорил: „Не“) Иначе по време на целия им разговор не беше спрял да говори за „взаимодействието между медиалната и медиумната динамика“ в творчеството на Джордж и Кумико, игнорирайки демонстративната досада на неразбирането на Аманда.

— Кумико и аз бихме искали да благодарим на всички ви за това, че дойдохте тази вечер — започна Джордж и обви раменете на Кумико с ръка.

— Това е Кумико? — прошепна една жена в костюм близо до Аманда. — Помислих, че е прислужницата.

— Казваме „добре дошли“ на семейството си и приятелите — продължи Джордж и повдигна чашата си към мястото, където стояха Аманда, Клеър и Ханк, и Мехмет на крачка зад тях. — Както и на всичките ни нови приятели — той направи пауза и се прокашля. — Искаме да направим едно кратко съобщение.

„Осезаемо е как скочи градусът на напрежението тук“, помисли Аманда, „сякаш всичките тия костюмари едновременно изопнаха рамене.“

— Ще обявят за продан серията от плочки — долетя до нея още шепот.

— Няма — незабавно парира друг. — Серията е само слух.

— Каква серия? — прошепна трети.

Първите двама изсумтяха презрително пред тази демонстрация на невежество.

— Знам, че това, което ще кажа, ще прозвучи шокиращо на някои от вас — каза Джордж, без да сваля поглед от Аманда.

— Няма да го направи — прошепна Клеър.

— Кое? — попита Ханк.

И точно в мига, в който Аманда проумя какво има предвид майка й, Джордж произнесе:

— Кумико ми оказа честта да се съгласи да стане моя съпруга.

— Защо не ми каза? — попита Аманда, застанала агресивно близо до баща си.

— Лека нощ — повтаряше Джордж на редицата леко кисели физиономии, които се изнизваха полека–лека от дома му. Беше дочул недоволно мърморене, особено сред хората, които бяха дошли при него след обявяването на годежа и поразено го бяха попитали кога ще започне разпродажбата на картини. При отговора му, че тази вечер не възнамерява да продава каквото и да било, последва всеобщо невярващо възмущение.

От друга гледна точка двамата с Кумико можеха да направят състояние на това парти.

— Джордж — настоя Аманда. — Мама за малко да получи инфаркт.

Джордж погледна дъщеря си и примигна съсредоточено няколко пъти, за да я види както трябва. Странно, не му се струваше да е пил чак толкова.

— Защо се е разстроила? — попита. — С нея сме разведено от…

— А защо не ми каза? — повтори Аманда и гневното огорчение, изписано на лицето й, беше нещо, което Джордж вече не можа да понесе. Изражението на дъщеря му беше същото като в деня, когато тя беше на дванайсет години, а той и Клеър бяха похарчили малкото си спестявания, за да подменят ужасно амортизираната стара готварска печка, без да знаят колко много Аманда е разчитала на тези пари, за да си вземе контактни лещи и да спре да носи очила — желание, за което и Джордж, и Клеър чуха за първи път, когато момичето избухна в яростни, но едновременно сърцераздирателно тъжни сълзи зад дебелите стъкла на лицето си. На следващия месец вече се бяха намерили пари и за лещите, но облакът от тревога, който надвисна в съзнанието и на двама им по отношение на тяхната трудна, непредвидима дъщеря, така и никога повече не се разсея напълно. Днес Джордж продължаваше да се тревожи за нея по абсолютно същия начин.