Читать «Жената жерав» онлайн - страница 99

— Поздравления — обади се Ханк и разтърси ръката му с онова твърде силно ръкостискане, явно — подозираше Джордж — запазено специално за бившия съпруг на Клеър.

— Дали следващия път да не поканиш по-малко хора, а?

— Знам. Малко сме объркани и ние, на кого ли всъщност…

— Арт маниаци — прекъсна го Мехмет. — Приличат на ония ята скорци, сещате ли се? Изникват от нищото, летят в кръг и ти замайват главата в продължение на седем минутки и след това потъват обратно в пълна забрава.

След този коментар се възцари мълчание.

— Мехмет, това беше… — почна Джордж.

— Казах ти, че нещо наближава — леко олюлявайки се, се обърна Мехмет към Ханк. — Нещо прекрасно.

— Каза, че нещото ще бъде и ужасно — напомни му Ханк.

— Е — отвърна Мехмет и погледна Джордж. — Сигурен съм, че ужасното няма да ни подмине.

— Божичко — рече Джордж и се отпусна безсилно на канапето, когато и последните гости си отидоха.

Кумико седна до него.

— Справихме се.

Но — освен ако Джордж не си въобразяваше, което също беше напълно възможно — между двамата се беше настанила някаква нова, непозната неловкост, сякаш след като бяха обявили годежа си пред семейството си и пред стая, пълна с някакви чужди гадни хора, отново се бяха превърнали в непознати. Джордж отчаяно се надяваше усещането да няма нищо общо с Рейчъл.

— Има ли някой от твоето семейство, на когото трябва да съобщим? — попита той.

Кумико му се усмихна слабо.

— Казвала съм ти вече много пъти. Сама съм на света. Само дето вече сме двама — аз и ти.

Джордж издиша шумно през носа си. Все така му беше непоносимо горещо. Потта му беше попила през бельото и ризата и беше стигнала до сакото.

— Наистина ли сме само аз и ти? — попита той.

— Какво имаш предвид?

Джордж изведнъж с изненада установи, че е на ръба да се разплаче.

— Криеш толкова много от мен. Продължаваш да криеш.

— Моля те, не ставай твърде алчен, Джордж — отвърна тя и той се стресна, когато чу същата дума — алчен — която сам беше употребил пред Аманда. — Не е ли достатъчно това, което имаме сега? — продължи Кумико. — Като съпруг и съпруга? Не можеш ли просто да ме обичаш заедно с всичките ми тайни?

— Кумико, въпросът не е в това дали те обичам…

— Има много изисквания, на които ми е трудно да отговоря. Съжалявам — в този момент тя изглеждаше нещастна и Джордж разбра, че няма на света нищо, което не би се съгласил да стори — убийство, разрушение, предателство — само и само тя да бъде отново щастлива, само и само да го облее отново с лъчите на радостта си.

— Не съжалявай — каза й той. — Аз съм този, който трябва да съжалява. Всъщност, в момента не се чувствам никак добре. Изглежда съм вдигнал малко температура…

— Завърших една нова плочка — прекъсна го тя нежно.

Джордж не беше подготвен за това.

— Ами, какво да кажа. Това е великолеп…

— Тук е — тя отиде до библиотеката и извади плочката, скрита зад книгите. — Приготвях я за партито, но така и не се появи подходящ момент да я покажа.

И тя му я подаде.

— Това е част от мита — прошепна Джордж и, загледан в изрязаните и подредени нейни перца, в изрязаните и подредени свои думи, усети, че сълзите му отново бликват с всичка сила. — Кумико, това е…