Читать «Жената жерав» онлайн - страница 60

— Прости ми — каза той и остави чашата с чай на масата. — Не исках да ти давам повод да ми се разкрещиш.

— Значи това мислиш за мен? Че съм човек, който ти крещи?

— Ами преди доста ми крещеше.

— Ами преди имаше доста неща, за които да ти крещя.

Анри се ухили.

— Да си дойдем на думата. Моля те, недей, не съм дошъл да спорим. Дойдох да видя сина си и ще се радвам да го сторя на спокойствие, какво ще кажеш?

Аманда не отвърна, само завъртя последната глътка студен чай на дъното на чашата си и вдигна поглед към бившия си съпруг. Тенът му беше дразнещо здрав, посребрената му коса подстригана ниско, за да прикрие оредяването. Това го правеше да изглежда още по-сексапилен, особено с френската си тениска с триъгълно деколте и френското кичурче косми на гърдите, показало се под разкопчаната яка.

— Тревожа се, че толкова плачеш — каза той и се приведе към нея над дивана. — Не е добре за теб. И за Жан-Пиер не е добре майка му да е така тъжна.

Аманда се замисли за момент.

— Смятам, че сълзите ми не са тъжни. По-скоро са сълзи от гняв.

Анри не мръдна, остана приведен толкова близо, че тя усещаше уханието му, болезнено познатия аромат, смес от любимия му меден сапун, от цигарата, която без съмнение беше изпушил по пътя от метрото до тук, и от уникалния мирис на Анри, личния му мирис, мирис, какъвто всички имаме и който самата личност на другия ни кара да приемаме като привлекателен или отблъскващ.

Привлекателен. Или отблъскващ. Или привлекателен.

Проклет да е.

Аманда вдигна ръка и го погали по бузата. Наболата му брада нежно одраска пръстите й.

— Аманда! — каза Анри.

Не се отдръпна, когато тя се доближи до него, не се отдръпна, когато тя безцеремонно навлезе в личното му пространство, не се отдръпна и когато устните й докоснаха неговите.

Но след това вече се отдръпна.

— Това не е добра идея.

— Клодин е на двайсет и пет метра под дъното на Ламанша — отвърна Аманда, все така близо до него, но вече несигурна какво точно върши, чувствайки, че сълзите й ще бликнат всеки момент, мъчейки се с всички сили да ги прогони. — А помисли колко добре се познаваме с теб. Ще прескочим всички ония работи, които и двамата не харесваме.