Читать «Жената жерав» онлайн - страница 58

— Как мислиш, какво стана със свидетелите на Йехова? — попита тя Джей Пи, нахлузил 3D очилата и зяпнал в техния категорично не-3D телевизор. — Никакви ги няма напоследък. Сякаш са се превърнали в мит — тя загреба още един наръч опипани с лепкави пръстчета играчки, за да ги прибере по местата им. — Макар че техните митове едва ли ще са от ония с многото голи гърди, вакханалии и лебеди, дето се любят с девици. — Аманда се обърна към сина си, който изобщо не й отговаряше, най-вече защото беше на четири годинки и гледаше телевизия. — Как смяташ, зайче, що за митове имат свидетелите на Йехова? С много светлина, прорязала мрака, най-вероятно.

— Шшт, мамо — отвърна Джей Пи. — Веселия танц!

Това значеше, че Веселия танц престъпно скоро щеше да може да се сваля от Веселия сайт, изпълняван от инфантилни Весели динозаври, облечени в техните Весели костюми на Веселия плаж под Веселите дъги, избликващи от Веселите мобилни приложения. Танцът не включваше друго, освен Веселба, а Джей Пи беше ревностен негов почитател.

От вратата долетя поредното почукване, придружено от приглушен глас. Аманда застина, хванала лепкав супергерой в едната ръка и лепкава пожарникарска кола в другата. Замисли се дали да рискува да отвори, но смахнатият продавач на риба също беше викал през вратата (вероятно нещо от рода на „Прясна риба!“, но всъщност какво значение имаше?). Зачака, но явно онзи пред вратата се отказа от опитите си. Аманда пусна играчките в кутията им, въздъхна и реши, че стаята вече е достатъчно подредена и че онова, което наистина й се иска, е да сложи прекрасното си момче да спи веднага, след като то проведе редовния си седмичен разговор с Анри, а после да се размаже самичка на дивана и да гледа скапаната телевизия в събота вечер в компанията на чаша чай и шестнайсетимата си последователи в туитър, на които да праща саркастични постове.

— Веселия танц! — провикна се Джей Пи, скочи на крака и се впусна бясно във вихъра на Веселбата.

Мобилният на Аманда звънна. Тя изтича в кухнята да си изплакне лепкавите пръсти, преди да извади телефона от джоба си.

С лека изненада видя, че на дисплея се изписва Анри.

— Подранил си — рече тя. — Той още…

— У дома сте си, значи — прекъсна я Анри с прекрасния си акцент, удивителна комбинация от агресия и топлота. — Чувам телевизора. Защо не отваряш?

— Стана малко неочаквано — сви рамене Анри над чашата чай. — Утре вечер хващам влака за вкъщи, а с Клодин дойдохме, само защото майка й не можеше да излезе от хотелската си стая.