Читать «Жената жерав» онлайн - страница 62

— На малки парченца, мили — каза Аманда и се наведе да му покаже. Детето гледаше ръцете й, задъхан от желание да хвърля залчета.

— Аз! — викна. — Аз, аз, аз!

Аманда му даде трохите и момченцето ги хвърли всичките заедно с едно–единствено широко движение.

— Пате!

Тя беше късметлийка, знаеше си го и си го повтаряше дразнещо често. Беше намерила детска градина на приемлива цена съвсем близо до службата си, там Джей Пи ходеше с радост, а таксата се покриваше почти изцяло от издръжката на Анри. Когато й се налагаше да закъснее в службата, майка й вземаше детето и го гледаше, а Аманда си го прибираше вечер, на път за вкъщи. Джордж също беше повече от щастлив да се грижи за внука си в най-невероятни часове от денонощието.

А какво детенце беше. Господи, погледнете го само. Понякога чувстваше към него такава обич, че й се приискваше жив да го изяде. Просто да го пъхне между две филии сух хляб за патици и да го оглозга до костите като някаква вещица от приказките. Засъхналият сок около устата му, начинът, по който храбро се приближаваше до всичко на този свят, освен до балони, фактът, че френският му беше значително по-точен от английския. Обичаше го толкова много, че щеше да обърне света, за да намери онзи, който дръзнеше да го нарани…

— Добре — прошепна си сама на себе си, усетила, че сълзите й пак напират да бликнат. — Хайде стига.

Наведе се и целуна тила на сина си. Джей Пи малко понамирисваше, защото къпането беше поредната закъсняла задача, която трябваше да се отметне днес, но ароматът му си беше все така само негов.

— Мамо? — момченцето се обърна към нея, разперило ръчички за още хляб.

Аманда преглътна сълзите си. (Какво ставаше с нея?)

— Заповядай, зайче — каза и му подаде още един залък. — Онова там всъщност не е пате.

Детето смаяно се обърна към гъската във водата.

— Не е ли?

— Това е гъска.

— Като Гъската Сузи!

— Да, разбира се, забравих, че четохме за нея…

— Но тази не е бяла.

— Има различни видове гъски.

— Какво е „гъски“?

— Същото, само че много. Една гъска, много гъски.

— Един лос, много лоси.

— Мисля, че тази, която храниш, е канадска гъска.

— Канадски лос — обобщи Джей Пи. — Какво е „канадски“?

— Значи идва от Канада, една голяма страна в Америка.

— Какво правят хората на Канада?

— Секат дървета, ядат си обяда и ходят до тоалетната.

Джей Пи беше дълбоко развълнуван от тази новост.

— Това също ли е гъска? — рече детето след малко и посочи напред.

Аманда проследи пръстчето му и видя голяма бяла птица, която газеше из езерцето. На главата си птицата имаше венец от яркочервени пера и съсредоточено се взираше във водата между краката си, сякаш ловуваше.

— Не съм сигурна — отвърна Аманда. — Може да е щъркел.

И тогава я прониза мисълта. Стряскаща мисъл.

Но не, Джордж просто е сънувал онази случка, нали така? Когато й я разказа, тя не му повярва. В разказа си обаче баща й не беше нарекъл птицата „щъркел“. Не, беше я нарекъл жерав, точно така, жерав. В Англия изобщо живееха ли жерави? Аманда смяташе, че не живеят, но пък никога преди не беше виждала птица като тази в езерцето. Колко голяма беше само…