Читать «Жената жерав» онлайн - страница 57

— Това е само една картина — повтаряше си Джордж, докато се мъчеше да й намери подходящо място на стената. — Само картина — с думите си се опитваше да се отскубне от властта на образите, да намали въздействието им върху себе си, да спре да усеща как стомахът му се свива всеки път, когато погледнеше апликацията.

Опитите му да го стори бяха провал. И това го радваше.

Зад гърба му вратата на ателието се отвори. За един миг на изненада Джордж реши, че Мехмет е проявил безпрецедентна точност, особено след уикенд, в който е имал „второ прослушване“ за „Wicked“ — факт, нелишен от определен тип последици.

— Подранил си — рече Джордж и се обърна, все така с третата плочка в ръка.

Но това не беше Мехмет. Беше мъжът с костюма, който беше купил втората плочка за онази екстравагантна сума. И не беше сам. До него стоеше леко пълничка, но безкомпромисно делова на вид жена. Имаше къса руса коса, скъпи обици и беше облечена в риза с отворена яка с такава простичка и елегантна кройка, че сигурно струваше повече от хладилника на Джордж.

Но лицето й… На лицето й беше изписан почти отчаян израз, очите й пронизваха Джордж, остри, леко зачервени в ъгълчетата, сякаш в някакъв момент тази сутрин жената беше плакала.

— Това той ли е? — попита тя.

— Той е — отговори мъжът с костюма, застанал на крачка зад нея.

Жената сведе поглед към картината, която Джордж все още държеше в ръка.

— Има и други — изрече жената с неизказано облекчение в гласа.

— С какво мога да ви бъда полезен? — насили се да попита Джордж.

— Картината — каза жената. — Картината, която държите.

— Какво за нея? — отвърна Джордж и леко повдигна апликацията, готов да я защитава на всяка цена.

И тогава жената назова сума, която Джордж не можеше да определи по друг начин, освен като екстравагантна.

След като най-сетне, приключи с най-ужасното от всички ужасни наблюдения на трафика в графство Есекс, взе киселия и недоспал Джей Пи след поредната събота, прекарана с Джордж, който пък от своя страна беше странно разсеян и мърмореше как трябвало да се захваща пак с апликациите си, и след като обиколи два супермаркета, за да намери единствения сок, който Джей Пи пиеше тази седмица (манго, пешън фрут и праскова), Аманда най-после се добра до вкъщи, но съвсем скоро на вратата й се почука.

Както обикновено, тя не обърна внимание. Кой в днешни дни чука по вратите? Най-често търговски пътници, готови да й обяснят безмерните предимства на новата двойна PVC дограма, фашисти със значки на реверите, настояващи за нейния глас на следващите избори или дори — както й се случи веднъж — мъж с толкова силен кокни акцент, че дори и за нея като англичанка беше трудно да го разбере, който й предлагаше да си купи прясна риба от каросерията на някакъв бус. („Има ли изобщо жив човек, който би си купил риба, пренасяна по този начин?“, беше го попитала Аманда). Със сигурност не беше домакинът на кооперацията, не и в ден с мач от Шампионската лига, за пощата пък беше късно и по тази причина, когато на вратата се почука за втори път, Аманда отново остана седнала.