Читать «Жената жерав» онлайн - страница 55

— Скоро — рече. — Тя предложи да организираме коктейл.

— Коктейл? Кога, бе, татко? Да не сме шейсет и първа?

— Коктейл — обади се Джей Пи, имитирайки изстрели с насочено пръстче.

— Тя понякога е малко старомодна — отвърна Джордж. — Беше просто една идея.

— Нямам търпение да се запознаем. Тайнствената жена, която за един ден ти изкара месечната заплата.

— Е, и аз имам малко участие. Все пак аз направих лъва.

— Както кажеш, Джордж.

Кумико притежаваше още един комплект плочки, които не проявяваше желание да показва на Джордж. На брой плочките в него бяха трийсет и две, беше му обяснила тя, и си стояха кротко в единия ъгъл на куфара й на пет отделни купчинки, привързани с бяла лента — едно-единствено парче оризова хартия, обвила ги една по една, за да не им позволява да се трият една в друга.

— Това е един мой по-голям проект — каза Кумико.

— Не е нужно да ми го показваш — отвърна Джордж.

— Знам — отвърна тя с лека усмивка. — И точно по тази причина вероятно ще ти го покажа.

Показа му го една съботна вечер в ателието. Джордж тъкмо беше върнал Джей Пи на Аманда, приключила втория си пореден уикенд на оценяване на натовареността на трафика в Ромфорд, Хоршъм или някакъв си там друг дълбоко провинциален градец, и сега бързаше да смени Мехмет, който мразеше да работи сам, а и се беше заклел тържествено, че в събота следобед са го извикали на второ интервю — прослушване за роля в мюзикъла „Wicked“ — твърдение, което Джордж еднозначно определи за себе си като лъжа, но въпреки това бързаше да освободи момчето от работа.

Не беше виждал Кумико от две вечери. Срещите им бяха непредвидими. Тя вече имаше телефон, който никога не вдигаше, и най-често просто влизаше в ателието и питаше Джордж дали би искал да прекарат вечерта заедно.

Той неизменно казваше „да“.

Днес тя се появи почти в самия край на работното време. Влезе, все така с куфара в ръка, все така с белия шлифер, преметнат през свободния й лакът, нищо, че от ден на ден зимата ставаше все по-студена.

— Дъщеря ми много иска да се запознае с теб — каза Джордж, когато тя отвори куфара.

— Аз също искам да се запознаем — отвърна Кумико. — Може би ще се видим, когато организираме партито, за което ми спомена онзи ден.

— Да — рече Джордж. — Окей, добре, значи хайде да решим твърдо…

— Представляват цяла история — прекъсна го Кумико, но така деликатно, сякаш го беше сторила случайно, сякаш беше чула молбата му да му покаже невижданите досега плочки само преди секунда, а не преди няколко вечери. Тя бръкна в куфара и вместо да извади най-новата картина, която беше изработила с последната апликация на Джордж (стиснат юмрук, но напълно лишен от каквото и да било потенциално насилие, юмрук, очевидно уловил отчаяно най-любимото си на този свят, изплъзващо се от хватката му), взе купчинката плочки, привързани с бялата лента.

— Нещо като разказан мит — продължи тя и остави плочките на плота, но без да ги развива. — История, която ми разказаха, когато бях малко момиченце, но която през годините надрасна онзи първи разказ.

Ръката й все така не посягаше да развърже лентата.