Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 99

Половин час по-късно, натоварили обратно цялото оборудване, те наближиха дома й.

По пътя и двамата не бяха много разговорливи и когато спря пред вратата й, Джеръми осъзна, че през цялото време бе мислил повече за Лекси, отколкото за светлините. Не му се искаше тази вечер да свършва.

Лекси слезе от колата, пред вратата се поколеба за миг, прикри с ръка една прозявка и се засмя смутено.

— Извинявай за това — каза. — Обикновено си лягам много по-рано.

— Няма нищо. — Той потърси очите й. — Искам да знаеш, че си прекарах чудесно.

— Аз също — погледна го сериозно тя.

Джеръми направи крачка към нея. Тя усети, че се кани да я целуне, и трескаво започна да рови в джоба на якето си.

— Време е да сложим край на тази дълга вечер — каза тихо, надявайки се той да схване намека.

— Сигурна ли си? — попита той. — Ако искаш, може да прегледаме заедно заснетия материал. Надявам се да ми помогнеш да разбера каква е причината за тези светлини.

Тя се загледа в нощта.

— Моля те, не разваляй всичко — прошепна.

— Какво развалям?

— Тази вечер… — Тя затвори очи и се опита да събере мислите си. — И двамата знаем защо настояваш да влезеш. Но дори и аз да го искам, не бих те поканила. Моля те, не ме моли.

— Нещо лошо ли направих?

— Не, напротив. Денят беше чудесен. Най-хубавият през последните две години.

— Тогава какво има?

— Откакто си тук, не си спрял да флиртуваш с мен и знаеш много добре, както и аз, какво ще стане, ако те пусна да влезеш. Но след няколко дни ще си тръгнеш и аз ще остана с разбито сърце. Защо да започваме нещо, което няма да довършим?

С всяка друга жена, която и да е, Джеръми щеше да подметне някаква шега или да смени темата, измисляйки друг начин да я накара да му отвори вратата. Но загледан в дребната й фигура на верандата, този път той не успя да намери подходящите думи. Странно, но и не искаше да търси.

— Права си — призна накрая и се усмихна накриво. — Време е да си пожелаем лека нощ. Трябва да прегледам всичко и да помисля откъде може да идват тези проклети светлини.

В първия момент Лекси реши, че не е чула добре, но когато той направи крачка назад, улови погледа му и прошепна:

— Благодаря ти.

— Лека нощ, Лекси.

Тя кимна и след кратка, изпълнена с неловко мълчание пауза се обърна към вратата. Джеръми прие жеста й за знак, че е време да си тръгне, и слезе от верандата. Лекси извади ключовете от джоба си и докато го пъхаше в ключалката, чу гласа му зад себе си:

— Лекси?

Тя се обърна. Едва го различи в мъглата.

— Да?

— Може и да не ми вярваш, но последното, което искам, е да те нараня или да направя нещо, заради което да съжаляваш, че сме се срещнали.

Тя се усмихна лекичко, но не каза нищо и побърза да се обърне към вратата. Липсата на коментар беше показателен и за пръв път в живота си Джеръми не само си тръгна разочарован, но изпълнен с желание да се превърне в различен човек.

11.

Когато телефонът му иззвъня, птиците вече пееха, мъглата бе започнала да се вдига, а един енот притичваше през верандата. Студената сива утрин проникна през скъсаните завеси и го удари в очите като кроше.