Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 101

Като никога, агентът не знаеше какво да каже. Но все пак беше опитен професионалист, окопити се бързо и от устата му изригна вулкан от думи:

— Добре, дай ми минутка да измисля най-добрия начин да пласирам това. Мисля си за нашите приятели от телевизията…

„За кой друг може да си мисли!“ — каза си Джеръми.

— Добре, какво ще кажеш за това? — продължи Нейт. — Започваме с легендата, за да изострим вниманието. После — обвитото в мъгла гробище, близък план на някой от гробовете, може един бърз кадър с прелитащ гарван и твоят дълбок глас…

Човекът беше майстор по холивудските клишета. Джеръми погледна отново часовника си. Беше прекалено рано за такива неща.

— Уморен съм, Нейт. Предлагам да помислиш още малко и да се чуем по-късно, какво ще кажеш?

— Добре, добре. Ще се справя. Нали затова съм тук? Да правя живота ти по-лесен. Казвай да се обаждам ли на Алвин?

— Не мога да преценя. Нека да видя материала и ще му звънна.

— Добре — ентусиазирано отвърна Нейт. — Хубав план и хубава идея. И новината е страхотна. Истинска история за духове. Ще го харесат. Нали ти казах, че си падат по тия работи? И да знаеш, аз им го казах. Честно, заявих им, че ще се върнеш с интересна история и да не ми пробутват някакви си диети. Сега имаме в джоба си добра стока и те направо ще полудеят. Нямам търпение да им го съобщя и… слушай, ще ти звънна след два часа, така че си дръж телефона включен. Нещата тук се развиват светкавично…

— Лека нощ, Нейт. Ще се чуем по-късно.

Джеръми затвори, сви се в леглото и сложи възглавницата върху главата си, но се оказа невъзможно да заспи отново. Изпъшка, стана и тръгна към банята, опитвайки се да не обръща внимание на дебнещите от всеки ъгъл препарирани същества. Така или иначе, бе започнал да свиква с тях и докато се събличаше, мярна протегнатата лапа на язовеца, реши да се възползва от удобната поза и метна хавлията си върху нея.

Влезе под душа и пусна силно водата. Стоя под нея около двайсетина минути, докато кожата му започна да посинява. Силната струя го разсъни, облече се набързо, грабна касетите и изскочи навън.

Мъглата висеше над пътя като изпаряващ се сух сняг над концертна зала, небето беше в същите грозни цветове като вчера. Джеръми си помисли, че в такова време светлините непременно щяха да се появят и тази нощ, което беше добре дошло за града предвид прилива на туристи през уикенда, но беше добре и за него, защото можеше да извика Алвин. Дори заснетият досега материал да беше добър, операторът беше истински магьосник на камерата и щеше да направи такива кадри, че пръстът на Нейт да се подуе от набиране на телефонни номера.

Но сега първата му работа беше да види какво бяха уловили камерите и дали бяха уловили нещо. Както предполагаше, в „Грийнлийв“ нямаха видеокасетофон, но той бе видял един в отдела за редки издания и подкара по празния път към града, любопитен да разбере как щеше да се държи Лекси с него след среднощното им приключение. Щеше ли да запази дистанция, криейки се зад маската на професионалист? Дали добрите чувства от вчера се бяха запазили? Или водещата роля щеше да бъде прехвърлена на спомена от последните минути пред дома й и нахалното му настояване да бъде поканен? Нямаше представа как ще го посрещне, въпреки че бе посветил голяма част от ранната утрин в анализ на вечерта.