Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 100

Един бърз поглед към часовника му беше достатъчен да изругае наум. Осем сутринта — ужасно ранен час за разговори с когото и да било, особено след изтощителната нощ. Вече се чувстваше стар за такива безсънни нощи и преди да отговори, простена нещастно.

— Дано да е нещо важно — изръмжа в слушалката.

— Джеръми, ти ли си? Къде си бе, човек? Търся те от снощи.

Нейт. Джеръми затвори очи. Мили боже, Нейт!

Междувременно Нейт продължаваше да говори. „Сигурно е далечен роднина на кмета — помисли си Джеръми — сложи ги двамата в една стая, свържи ги с генератор, остави ги да говорят и ето ти тока на Бруклин поне за един месец.“

— Нали каза, че ще ми се обадиш?

Джеръми положи огромни усилия да седне в леглото, въпреки че цялото тяло го болеше.

— Извинявай, Нейт. Бях много натоварен с работа, а и тук връзката не е много добра.

— Трябваше да си по-настоятелен. Вчера целия ден съм ти звънял като луд, но всеки път ме препращаха към гласовата ти поща. Нямаш представа какво става тук. Продуцентите са по петите ми, скъсват се да предлагат идеи за това, което може би ще искаш да дискутираш. Един от тях предложи да обсъдите онези високопротеинови диети, нали знаеш, дето привържениците им твърдят, че може да си ядеш бекон и пържоли на воля и пак да свалиш килограмите.

Джеръми поклати глава, опитвайки се да следи мисълта му.

— Чакай. За какво става дума? Кой иска да говоря и за какво?

— Става дума за „Добро утро, Америка“. За какво мислиш, че ти говоря? Казах им, естествено, че ще го обсъдим, но според мен трябва да приемеш.

Нейт често докарваше Джеръми до главоболие, сега също.

— Нямам интерес към диетите, Нейт. Аз съм журналист в научно списание, не Опра Уинфри.

— Ами тогава разгледай въпроса от научна гледна точка, приятел. Нали това ти е работата? Диетите са свързани с химията и физиката. Прав ли съм или не? Много добре знаеш, че съм прав, познаваш ме като петте си пръста. Когато съм прав, съм прав. А и в момента само ти нахвърлям идеи…

— Видях светлините — прекъсна го Джеръми.

— … но ако имаш предвид нещо по-добро, готов съм да го обсъдим. В момента действам на сляпо. Все пак си мисля, че тази работа с диетата може да е едно добро начало…

— Видях светлините, Нейт — повтори Джеръми, този път по-силно.

Той най-после го чу.

— Светлините в гробището ли? — уточни.

— Да, точно тези.

— Кога? Боже, защо не ми се обади? Това ми дава голям коз в ръцете. Моля ти се, кажи, че ги имаш заснети!

— Имам ги, но още не съм гледал кадрите. Не знам какво се е получило.

— Леле! Значи се оказаха истински?

— Да. И мисля, че открих откъде идват.

— Значи не са истински…

— Виж, Нейт, много съм уморен, така че просто ме изслушай. Снощи ходих на гробището и видях светлините. И честно казано, разбирам защо някои хора ги наричат призрачни. Заради начина на появата им. Тук има интересна легенда, свързана с тях, и през този уикенд е планирана обиколка из историческите забележителности, включваща и „Седар Крийк“. Но снощи, след като напуснах гробището, тръгнах да търся източника на светлина и почти съм сигурен, че го намерих. Остава само да помисля защо и как се появяват точно там. Имам някаква идея, искам да проверя някои неща и мисля, че ще реша проблема.