Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 97

Затаил дъх, той се загледа в мъглата. Тя заблестя като сребро за миг, после се обагри в бледожълто, изсветля до млечнобяло и накрая засия толкова ярко, че почти ги заслепи. И за един кратък момент пред тях се откри цялото гробище, заприличвайки на осветено игрище преди важен мач. Пробилите мъглата светлинки завибрираха в малък кръг, после изведнъж се пръснаха във всички посоки. Джеръми имаше чувството, че става свидетел на избухване на звезда, стори му се, че вижда фигури на хора или други, но в следващия момент светлините започнаха да се движат към центъра на триъгълника, сякаш някой ги теглеше с връвчица, и преди да разбере какво става, изчезнаха. Гробището отново потъна в мрак.

Той примига, като че искаше да се увери, че не сънува, и отново погледна часовника си. Всичко бе продължило само двайсет и две секунди. Знаеше, че трябва да стане и да провери уредите, но в първия момент нямаше сили за нищо, освен да гледа в центъра на онова сборище на духове.

Повечето така наречени „свръхестествени“ явления бяха плод на измама, неволна грешка или съвпадение и до този момент всяко разследване на Джеръми бе достигало до един от трите варианта. Там, където някой се облагодетелстваше по някакъв начин от явлението, най-често срещаното обяснение беше измамата. Като например случая с Уилям Нюъл. През 1869 година той заявил, че е намерил във фермата си в Кардиф, близо до Ню Йорк, вкаменени останки на гигант, познат като Кардифския гигант. Тази история попадаше в категорията „измама“. Най-пресният пример за този вид мистерии беше Тимъти Клосън.

Измамата беше използвана и от хора, които не го правеха за пари, а за да се забавляват. Те обичаха да правят хората на глупаци. Такъв пример бяха Дъг Бауър и Дейв Чорли, английските фермери, създали феномена, наречен по-късно „житни кръгове“, както и хирургът, заснел чудовището в Лох Нес през 1933. И в двата случая всичко било замислено като невинна шега, но заради големия обществен интерес не било лесно да си признаят.

Категорията на неволните грешки включваше точно това — грешки. Летящ балон, объркан с летяща чиния, мечка, взета за Голямата стъпка, сгрешена археологическа находка, преместена от първоначалното си място преди стотици години. В такива случаи винаги някой бе видял нещо, но съзнанието превръщаше видяното в нещо съвсем различно.

Съвпадението се отнасяше към почти всички останали случаи и беше функция на математическата вероятност. Колкото и невероятно да е едно явление, щом съществува теоретическа възможност да се случи, то неминуемо се случва някога, някъде и с някого. Ето например романът на Морган Робъртсън „Гибелта на Титан“, излязъл през 1898 — четиринайсет години преди пускането на „Титаник“ по вода — разказва историята на най-големия пътнически лайнер, напуснал сушата за пръв път от пристанището в Саутхемптън и разбит от голям айсберг. Богатите му пасажери загиват в ледените води на Атлантическия океан поради липса на спасителни лодки и жилетки. Името на този кораб е „Титан“.