Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 96

Беше толкова тихо, че той можеше да я чуе как свива рамене.

— Въпреки че бях много малка, мислех, че съм разбрала какво се е случило, и когато се върнахме вкъщи, не можах да заспя от вълнение, убедена, че току-що съм видяла духовете на мама и татко. Реших, че са дошли да ме видят. След тази нощ престанах да сънувам кошмари.

Джеръми мълчеше.

— Вярваш ли ми? — попита тя и приближи лицето си до неговото.

— Да — отвърна й той. — И въпреки че не те познавам добре, ще запомня тази история.

— Добре, но да знаеш, че не искам да я прочета в статията ти.

— Сигурна ли си? Ще станеш известна.

— Не, благодаря. Виждала съм с очите си как славата съсипва човека.

Той се засмя.

— Може ли да те попитам защо се съгласи да дойдеш с мен тук? Дали причината се крие в този спомен от детството? Или защото не искаш да се лишиш от приятната ми компания?

— В никакъв случай не става дума за второто — отвърна тя, но докато го казваше, осъзна, че причината е точно тази. Реши, че той знае правилния отговор, но кратката пауза след думите й опроверга тази мисъл.

— Извинявай — каза тя.

— Няма нищо — отвърна глухо той. — Забрави ли, че имам петима по-големи братя? В такова семейство обидите са нещо обикновено. Свикнал съм.

Тя изправи гръб.

— Добре… отговорът е, че… да, наистина искам да видя светлините отново. За мен те винаги са били източник на утеха.

Джеръми взе една пръчка от земята и я хвърли в мрака.

— Баба ти е постъпила доста умно, като те е довела тук.

— Тя си е умна жена.

— Приемам забележката — подсмихна се той.

В същия момент Лекси вдигна глава и се загледа в далечината зад него.

— Мисля, че трябва да обърнеш камерата натам.

— Защо?

— Защото идват. Не ги ли усещаш?

Джеръми беше готов да се пошегува, че не си общува всяка нощ с духове, за да ги усеща, но изведнъж забеляза, че вижда ясно не само лицето на Лекси, но и камерите в далечината. Пътят до колата му също се виждаше. Сякаш някой бе запалил невидима лампа в нощта.

— Ехо, размърдай се — извика тя. — Изпускаш големия си шанс.

Той примижа, за да се убеди, че не е игра на въображението, и веднага побърза да насочи дистанционните към трите камери. Зад магнолията се появиха големи червеникави светлини. Джеръми не знаеше какво да прави.

Обърна се назад да провери за преминаващи коли и включени наблизо лампи. После върна поглед към камерите и разбра, че не е плод на въображението му. Те се виждаха ясно, електромагнитният детектор в центъра също беше видим до най-малката подробност. Посегна за очилата за нощно виждане, но Лекси го спря:

— Няма да ти трябват.

Джеръми не я послуша, сложи ги и светът пред него светна в зелена фосфоресцираща светлина. Със засилването на светлините мъглата започна да се извива и да рисува различни форми пред очите им.

Погледна часовника си. Беше 11:44:10 и той се постара да го запомни до секундите. Отбеляза си, когато се прибере в „Грийнлийв“, да погледне фазата на луната, за да изключи възможността за внезапна нейна поява. Но пред светлинната феерия всичко това мина на втори план. Както бе предвидила Лекси, мъглата продължи да се разнася. Той свали очилата за момент и не видя никаква разлика между двете гледки. Ставаше все по-светло, но през очилата промените се виждаха много по-добре. Джеръми нямаше търпение да сравни кадрите от камерите, но в момента не можеше да направи нищо.