Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 94

— Ще ни трябва всичко. Но ако смяташ, че носенето е мъжка работа, не се безпокой, ще се справя, ти можеш да си лакираш ноктите или нещо такова.

Тя извади от багажника една от камерите, метна я на рамото и взе още една.

— Добре, господин Мъжкар, казвай накъде да вървя?

— Зависи. Според теб къде е най-добре да се разположим? Ти си виждала светлините, трябва да имаш някакви идеи.

Тя кимна към магнолията, накъдето се бе запътила, когато я видя за пръв път.

— Ето там. Там ще можеш да ги видиш и ти.

Мястото беше срещу Рикърс Хил, въпреки че от мъглата хълмът не се виждаше.

— Винаги ли се появяват там?

— Не знам. Но аз ги видях на онова място.

През следващия час Лекси се забавляваше, като го снимаше с една от камерите, а Джеръми разгъваше и разполагаше техниката около мястото. Той постави другите три камери на стативи и ги подреди по ъглите на голям триъгълник. Към две от тях прикрепи специални филтриращи лещи, после отвори обективите, за да обхванат цялата област. Изпробва лазерното управление, след това се залови с аудио-оборудването. Прикрепи четири микрофона към съседните дървета, петия постави в центъра до записващото устройство около електромагнитния и радиационния детектори.

Докато изпробваше уредите, чу Лекси да го вика.

— Хей, как изглеждам? — попита тя.

Джеръми се обърна. Беше си сложила очила за нощно виждане и му заприлича на насекомо с големи очи.

— Много си секси — каза й. — Мисля, че намери своя стил.

— Тези очила са много добри. Виждам абсолютно всичко.

— Има ли нещо, за което трябва да се тревожа?

— Като изключим няколко гладни кугуара и една мечка, ти гарантирам, че си съвсем сам.

— Е, почти свърших. Остава да разпръсна малко брашно и да развия конеца.

— Брашно ли каза? Като това за курабийки?

— То ще ми даде възможност да разбера, ако някой се мотае наблизо. Ще ми помогне и да заснема отпечатъка от обувката му. А конецът ще ме предупреди, ако някой иска да се приближи към нас.

— Това е много умно. Но нали сме сами тук?

— Човек не може да е напълно сигурен.

— Аз съм сигурна. Нищо де, ти си върши работата, а аз ще наглася камерата. Между другото, справяш се отлично.

Той се засмя. Отвори плика с брашното и насипа в кръг около камерите. Същото направи и около другите уреди. После завърза конеца за един клон, загради голям квадрат и го затвори, както полицаите ограждат местопрестъпление. После прокара втори конец петдесет сантиметра по-ниско от първия и закрепи към него малки звънчета. Най-после всичко беше готово, той се изправи и отиде при Лекси.

— Не знаех, че има толкова много работа — каза тя.

— Предполагам, че след тази демонстрация ще достигнеш до нов етап на уважение към мен?

— Не мисля. Всъщност го споменах само защото се опитвах да водя разговор.

Той се усмихна и кимна към колата.

— Сега ще запаля фаровете за малко. Дано да не съм се трудил напразно.

Той се върна при колата, запали фаровете и огледа местността. После изключи двигателя и гробището се превърна в черно петно. Джеръми изчака очите му да свикнат с тъмнината. За съжаление това не стана. Наоколо беше тъмно като в пещера. Протегна ръце напред и тръгна като слепец. Точно до входа се спъна в един издаден над земята корен и залитна.