Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 93

— Защо? За да ме напиеш ли?

Той се ухили.

— Само ако ти искаш.

Тя присви очи, но в тях се четеше повече смях, отколкото обида.

— Аз не държа вино в къщата си, господин Марш, но и да имах, пак нямаше да донеса.

— Не пиеш ли?

— Съвсем малко — отвърна тя. — Сега млъквай и чакай. И да не мърдаш от колата — предупреди го. — Само намъквам дънките и идвам.

— Обещавам да не надничам през прозореца.

— Много добре. Защото ако направиш нещо такова, да знаеш, че ще кажа на Родни.

— Това не е добре.

— Повярвай ми, наистина няма да е добре — отвърна тя и се опита да го изгледа кръвнишки.

Докато я изпращаше с поглед, Джеръми си каза за пореден път, че никога не е срещал момиче като нея.

Петнайсет минути по-късно колата му спря пред гробището. Той я паркира така, че фаровете й да сочат към вътрешността. В същия момент си помисли, че дори и мъглата изглеждаше по-различна тук. На места беше гъста и непроницаема, на други — съвсем тънка, а лекият вятър къдреше и извиваше пипалата й като на живо същество. Ниските клони на голямото магнолиево дърво приличаха на тъмни сенки, рушащите се надгробни плочи правеха мястото още по-зловещо. Беше съвсем тъмно, на небето нямаше и следа от лунна светлина.

Те слязоха от колата и Джеръми отвори багажника. Лекси надникна над рамото му и очите й се разшириха.

— Да не си намислил да правиш бомба тук?

— Не — засмя се той. — Просто си нося някои хитри нещица. Момчетата обичат такива играчки.

— Мислех, че ще вземеш една камера и това е.

— Нося и камера. Всъщност четири.

— Защо са ти четири?

— Да заснема всеки ъгъл. Ако камерата е една, какво ще стане, когато духовете тръгнат в обратната посока? Може да не успея да заснема лицата им.

Тя не обърна внимание на шегата му.

— А това какво е? — посочи към една странна на вид пластмасова кутия.

— Микровълнов радиационен детектор. А онова там — посочи към друг сложен уред — е негово допълнение. То отчита електромагнитната активност.

— Шегуваш ли се?

— Ни най-малко. Има го в наръчника за ловене на духове. Там пише, че те най-често се откриват на места с висока концентрация на енергия и това ще ми помогне да открия необичайно енергийно поле, ако има такова.

— Някога откривал ли си такова поле?

— Всъщност да. В една къща, където се предполагаше, че има духове. Но нямаше нищо общо с тях. Микровълновата печка на собствениците беше повредена.

— Аха — каза тя.

Той я погледна.

— Сега ти ме имитираш.

— Извинявай. Просто не можах да измисля друго.

— Няма нищо. Ще ти го отстъпя за малко.

— И за какво са ти всичките тези неща?

— За да отхвърля вероятността това да са духове, трябва да имам всичко, използвано от специалистите преследвачи. Иначе ще ме обвинят, че съм пропуснал нещо. Тези хора си имат свои правила. А и за зрителите би било много по-впечатляващо да видят, че съм използвал електромагнитен детектор. Тези уреди ги карат да си мислят, че журналистът знае какво прави.

— А ти знаеш ли?

— Разбира се. Казах ти, че имам официален наръчник за ловене на духове.

Тя се засмя.

— Казвай с какво да помагам. Искаш ли да взема нещо от това?