Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 90

След няколко минути той стана от масата да се поразтъпче. Лекси се приближи до него със съблазнително поклащане на ханша. Докато я гледаше, за миг му се стори, че това не се случва сега, а някъде в бъдещето, на друго скромно събиране от дълга поредица вечери в този малък град на юга по средата на нищото.

10.

С напредването на вечерта кметът придърпа Джеръми на верандата, а Лекси отиде при Дорис.

— Надявам се вечерта да ти е харесала — погледна го с надежда той. — Беше чудесна възможност да допълниш информацията си за своята статия, нали?

— Наистина, беше много приятно, а и полезно, но не беше необходимо да си създавате толкова много главоболия.

— Не го мисли — махна с ръка Джъркин. — Това е най-малкото, което можем да направим за теб. Освен това исках да видиш на какво са способни хората в този град, когато имат пред себе си цел. Можеш да си представиш какво ще направим за онези приятели от телевизията, ако ги докараш при нас. А през уикенда ще имаш възможност да се насладиш още малко на нашето гостоприемство. Атмосферата на малкия град, усещането за пътуване назад във времето, докато обикаляш из историческите ни домове… не си преживявал подобно нещо.

— Наистина не съм — отвърна Джеръми.

Кметът се усмихна.

— Моля да ме извиниш, но трябва да се погрижа за още едно-две неща. Нали разбираш — кметските задължения никога не свършват.

— Разбирам — увери го Джеръми и вдигна ключа от града. — Между другото, благодаря за това.

— Няма защо да ми благодариш. Ти го заслужаваш. — Той му протегна ръка. — Но не се поддавай на изкушения, приятелю. С него не може да се отвори банков трезор. Той е по-скоро символичен жест.

Джеръми се усмихна. Кметът разтърси ръката му и влезе в къщата. Дорис и Лекси дойдоха при Джеръми. И двете се усмихваха, но Дорис изглеждаше уморена.

— Д’ре — каза тя.

— Какво? — погледна я той.

— Твоите градски номера намериха топъл прием тук.

— Моля?

— Трябваше да чуеш как въздишаха дамите по теб — подкачи го Дорис. — Добре, че скоро ще си тръгнеш.

Джеръми се усмихна сконфузено.

— Наистина беше малко откачено.

— Меко казано — отвърна тя. — Моите момичета от групата за изучаване на Библията цяла вечер обсъждаха колко си красив. Две-три искаха да си опитат късмета с теб, но успях да ги разубедя. Защото не мисля, че съпрузите им щяха да го приемат с разбиране.