Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 89

Изненадващо „Шараните“ се оказаха доста добри, макар за него да си остана загадка как успяха да се качат на масата. Хората явно ги обичаха и в един момент Джеръми се хвана, че дори и той се наслаждава на песента. А когато застаналата сред публиката Лекси му намигна, всичко му се видя още по-нереално.

След музикалната част кметът го поведе към другия ъгъл на залата и го настани в удобен старинен стол. Накара го да включи диктофона си и той прекара остатъка от вечерта в слушане на истории за срещата на този и онзи с духовете в гробището. Кметът подреди хората на опашка и докато чакаха да стигнат до него, те заговориха възбудено помежду си, сякаш щеше да им даде автограф.

За съжаление повечето истории си приличаха като две капки вода. Всички твърдяха, че са виждали светлините, но всеки от тях ги описваше по различен начин. Едни се кълняха, че приличат на хора, други ги оприличаваха с мълнии. Един човек каза, че изглеждали като костюм за Хелоуин, имало дори и плащ. Най-оригиналното описание беше на едно момче на име Джо. То заяви, че е виждало светлините пет-шест пъти и авторитетно ги определи като копие на светещата реклама на супермаркети „Пигли-Уигли“ на шосе 54 близо до Вансбъроу.

Лекси беше непрекъснато пред погледа му, говореше ту с този, ту с онзи из залата. Двамата бяха ангажирани с други хора, но очите им се търсеха и когато се срещнеха, тя му се усмихваше заговорнически, сякаш двамата си имаха някаква своя смешна тайна, и вдигаше вежди, сякаш искаше да каже: „Видя ли в какво се забърка?“.

Загледан в нея, той си помисли, че Лекси не прилича на нито една от жените, с които бе излизал напоследък. Тя не криеше мислите си, не се опитваше да го впечатли, нито се вълнуваше от успехите му. Приемаше го такъв, какъвто беше днес, без да оценява миналото, нито да предвижда бъдещето.

Мария беше същата и това беше една от причините да се ожени за нея. Когато правиха любов за пръв път, в него се разрази истинска буря от чувства, но онова, което го убеди, че тя е точният човек, бяха дребните неща: липсата на претенции към хората около нея, спокойствието, с което говореше с него, когато грешеше, търпението, с което го изслушваше, докато той крачеше нервно из стаята, опитвайки се да реши един или друг проблем. С Лекси се познаваха от два дни, но беше убеден, че стига да поиска, тя би се справила отлично. Докато я гледаше сега, установи, че тя харесва съгражданите си и се интересува от онова, което й говорят. Не бързаше да прекрати разговорите и се смееше с глас, когато някой я забавляваше. Прегръщаше някого, слагаше ръка на рамото на друг или казваше тихо: „Радвам се да те видя тук“. Не се смяташе за нещо повече от тях и с поведението си напомни на Джеръми за лелята на празничната вечеря, която в края на вечерта се оказва най-популярна, защото не мисли за себе си и прави всичко, за да достави удоволствие на другите.