Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 87

— Не, това отдавна приключи — отвърна той. — Срещнаха се само веднъж. Рейч ми каза, че камионът му вонял на дезинфектанти и цяла вечер кихала.

Въпреки напрежението Лекси се засмя.

— Това може да се случи само на Рейчъл.

— Джим е минало, но Рейч не се предава. Отново е на коня, както казват.

— Но ми се струва, че трябва да подбира конете си. Или поне да избягва онези с големи мравки по тях.

Той се засмя и закима, сякаш си мислеше същото. Погледите им се срещнаха. Лекси побърза да отмести очи и нервно прибра един кичур зад ухото си.

— Добре, Родни. Мисля, че трябва да влизам — каза.

— Разбирам — отвърна той.

— Ти няма ли да дойдеш?

— Не съм сигурен. Не мисля да оставам дълго. Още съм на повикване. Районът е прекалено голям за един човек, а в момента само Брус е на работа.

Тя кимна.

— Добре. Ако не се видим повече тази вечер, искам да ти кажа да се пазиш, чу ли?

— Добре, Лекси. Довиждане.

Тя тръгна към вратата.

— Лекси?

— Да? — обърна се тя.

Родни преглътна.

— Между другото, ти също изглеждаш прекрасно.

Сърцето й се сви, като долови тъгата в гласа му, и очите й се насълзиха.

— Благодаря — отвърна.

Рейчъл и Джеръми тръгнаха през тълпата. Докато се промъкваха покрай стените, Рейчъл му показа портретите на различни членове на рода Лоусън и той откри поразителна прилика не само между тези от едно поколение, но и като цяло. Мъжете притежаваха определена женственост, а жените го изненадаха с мъжките си черти. Имаше чувството, че художниците бяха използвали един и същи модел.

Той оцени старанието на Рейчъл да го държи настрани от събралите се в центъра на залата, но въпреки че ръката й продължаваше да стиска неговата, се чувстваше не на място тук. Хората го зяпаха като извънземен, обсъждаха го и независимо че вниманието им го ласкаеше, той не се чувстваше готов да се смеси с тях. Нейт бе положил невероятни усилия да събере няколко души, за да полеят появата му по телевизията, а тук беше пълно с хора, дори без обещание за почерпка.

В малките градове на Америка, където хората играеха бинго, боулинг и гледаха повторенията на „Матлок“ по Ти Ен Ти, нещата явно бяха различни. Не беше виждал толкова сини коси и полиестер от… всъщност — никога. Докато размишляваше върху разликите, Рейчъл стисна ръката му и попита:

— Готов ли си, скъпи? Време е за шоу.

— Какво шоу?

Тя се вгледа в увеличаващата се група хора пред тях:

— Ехо, кмете Джъркин, как сте? — извика след малко, пускайки в ход холивудската си усмивка.

Том Джъркин като че ли беше единственият човек в залата, който се потеше обилно. Голото му теме лъщеше на силната светлина. Дори и да се изненада, че вижда Джеръми не с Лекси, а с Рейчъл, той не го показа.

— Рейчъл, изглеждаш зашеметяващо. Впрочем, както винаги. Виждам, че запознаваш нашия гост със славното минало на този дом.

— Опитвам се.

— Браво, браво! Радвам се да го чуя.

Те размениха още няколко думи и Джъркин мина на темата: