Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 86

— Ако мислиш, че има място за притеснение, остави ме аз да говоря с него.

— Разчитах на това.

Лицето на Рейчъл светна, когато ги видя да приближават.

— Ехо, вие, двамата, здравейте! — изтича при тях и разтвори палтото на Лекси. — Костюмът ти е супер, Лекс.

— Благодаря — отвърна Лекси. — Ти също изглеждаш прекрасно.

Джеръми не каза нищо, наведе поглед и започна да изучава ноктите си, старателно избягвайки погледа на Родни. Настъпи неловка тишина. Двете жени се спогледаха и разбрала намека, Рейчъл се приближи към Джеръми.

— Я да видим какво става вътре, господин известен журналист! — изчурулика тя. — Сигурна съм, че само с появата си ще накараш сърцата на жените да пърхат цяла нощ.

Тя му се усмихна съблазнително и се обърна към приятелката си:

— Лекс, знам, че няма да ти е приятно, но може ли аз да го придружа до почетната маса? Кметът вече го чака.

— Разбира се — отвърна Лекси, доволна, че ще може да остане за минутка насаме с Родни. Тя се обърна към Джеръми и кимна: — Влез с нея. Ще те настигна след малко.

Рейчъл го хвана под ръка и преди той да се осъзнае, го поведе към входа.

— Бил ли си някога в южна плантация, скъпи? — попита го.

— Нямам търпение да огледам наоколо — отвърна Джеръми, питайки се, дали не са го хвърлили на вълците.

Лекси кимна на приятелката си и в отговор Рейчъл й намигна.

Лекси се обърна към Родни.

— Не е каквото си мислиш — започна, но той вдигна ръка да я спре.

— Виж, не е необходимо да ми даваш обяснения. Случвало се е и друг път, нали?

Тя разбра, че й намеква за господин Ренесанс, и първата й реакция беше да му каже, че греши и че този път няма да позволи чувствата да вземат връх, но си спомни, че вече му бе давала такова обещание. Беше му го заявила категорично, когато той я предупреди, че господин Ренесанс няма намерение да остава в града.

— Не знам какво да ти кажа, Родни — започна тя и се ядоса на виновната нотка в гласа си.

— Не е необходимо да казваш нещо.

И наистина не беше необходимо. Те не бяха двойка и никога не са били, но в душата й се зароди странното чувство, че наранява бивш съпруг с още незараснали от скорошния развод рани. Искаше й се да зареже този разговор и да влезе вътре, но едно гласче й напомни, че през последните две години е положила доста усилия да поддържа искрата жива, макар това да бе свързано по-скоро с чувството за сигурност и спокойствие, отколкото с романтични чувства, и му дължеше този разговор.

— Просто исках да ти кажа, че нямам търпение нещата да се нормализират и всичко да тръгне постарому — каза накрая.

— Аз също.

И двамата замълчаха за момент. Лекси му хвърли кос поглед. Искаше й се да се научи да изразява чувствата си с по-възвишени думи.

— Тази вечер Рейчъл изглежда прекрасно, нали? — подхвърли след малко.

Брадичката на Родни опря в гърдите му и когато вдигна глава, за пръв път тази вечер тя забеляза усмивката.

— Да, наистина.

— Знаеш ли дали продължава да излиза с Джим? — попита. Ставаше дума за човека от „Терминикс“, който почистваше домовете им от термити. Миналия уикенд ги бе видяла в зеления му камион с нарисувана огромна мравка. Пътуваха към „Грийнлийв“, явно отиваха на вечеря.