Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 85

— Здравей, Родни — каза тя и го заслепи с усмивката си.

Той се спря.

— Здрасти, Рейч. Как си?

— Добре съм. Ти какво, дошъл си да се поразкършиш, а?

— Как не! — отвърна той, без да крие сарказма си. — Как е вътре?

— Пълно с народ. Тъкмо издигат знамето.

— Знаме?!

— Да. За добре дошъл. Името му е написано върху него с големи сини букви.

Родни издиша шумно. Гърдите му се свиха болезнено.

— Как не — повтори нещастно.

— Тепърва ще видиш какво е подготвил кметът. Не само знаме, ами ще му връчва и ключа на града.

— Чух за това — изскърца със зъби той.

— И „Шараните“ също са тук — продължи тя, говорейки за квартета от бръснарницата. Местни жители, четиримата бръснари пееха за града вече трийсет и четири години. И въпреки че двама от тях се придвижваха с бастуни, а третият имаше нервен тик, който го принуждаваше да пее със затворени очи, те бяха най-известната музикална група в радиус от сто километра.

— Супер! — измърмори Родни.

Тонът му я накара да спре за секунда и да се вгледа в него.

— Предполагам, че не ти се слуша за това?

— Не бих казал, че ми е приятно.

— Тогава защо дойде?

— Том ме накисна. Един ден ще му кажа в очите какво мисля за него, преди да може да си отвори устата.

— Не е толкова лошо — опита се да го успокои тя. — Виждаш колко много хора има. Всички искат да говорят с него. Няма начин двамата с Лекси да се усамотят в някой ъгъл. Залагам десетачка, че няма да могат да си разменят повече от няколко думи. Слушай, да знаеш, че ти запазих чиния с храна, ако нямаш възможност да се добереш до масите сега.

Родни се поколеба за миг, после й се усмихна. Рейчъл винаги се грижеше за него.

— Благодаря ти, Рейч — погледна я и за пръв път тази вечер забеляза тоалета й. Очите му се плъзнаха по нея и се спряха на малките златни топчета на ушите й. — Тази вечер си прекрасна.

— Благодаря.

— Искаш ли да ми правиш компания, Рейч?

— С удоволствие — усмихна се тя.

Маневрирайки между паркираните коли, Джеръми и Лекси наближиха къщата. Той видя хората да влизат в градината по двойки, да спират за малко пред вратата и после да изчезват навътре. Почти веднага разпозна застаналия до вратата Родни Хупър. Заместник-шерифът също го забеляза и усмивката му угасна. Дори и отдалече изглеждаше огромен, изгарящ от ревност и въоръжен. Нито едно от тези неща не зарадва Джеръми.

Лекси проследи погледа му.

— Хей, не се страхувай от Родни — каза му. — Нали си с мен?

— Точно за това се тревожа — прошепна той. — Имам чувството, че не му харесва да ни вижда заедно.

Джеръми беше прав, разбира се, и тя беше благодарна, че Рейчъл е до Родни. Тя умееше да го успокоява и Лекси отдавна си мислеше, че двамата са чудесна двойка. Но не знаеше как да му го каже, без да нарани чувствата му. Не можеше просто да му го изтърси, докато танцуват в таверната или седят на някоя маса в бара.