Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 84

С изгладената риза и униформата й заприлича на офицерите от старите постери с ветерани от Втората световна война, които още можеха да се видят по сградите на главната улица. Повечето от колегите му имаха пилешки гърди, но той използваше всяка свободна минута да помпа мускули в пригодения за тренировъчна зала гараж на къщата си. Докато тренираше, винаги държеше вратата на гаража отворена и на връщане от работа тя често спираше да побъбри с него, като със стар приятел, какъвто и беше. Когато бяха малки, живееха в съседни къщи и нейната майка ги бе снимала как се къпят заедно във ваната. Рейчъл го ценеше, защото не бяха много старите приятели, с които бе запазила близки отношения.

Тя си освежи червилото и се запъти към Родни. Имаше слабост към него. След училище пътищата им тръгнаха в различни посоки, но през последните две години нещата се промениха. По-миналото лято се оказаха един до друг в „Лукилу“ и докато гледаха по новините кадрите на младо момче, загинало в пожар в Райли, тя случайно зърна израза на лицето му. Сълзите му за изгубения живот на непознатото момче я привлякоха към него. Миналия Великден бе видяла за втори път влагата в очите му, само че по щастлив повод, когато шерифството спонсорира „търсенето“ в сградата на масонската ложа и той я дръпна настрани, за да й покаже тайните места, където лично бе скрил няколко яйца. Изглеждаше по-развълнуван и от децата, и тя не можеше да не се усмихне на контраста между по детски развълнуваното му лице и яките му бицепси. Тогава си помисли, че всяка съпруга ще се гордее с мъж и баща като Родни.

Припомняйки си тези моменти, тя осъзна, че именно в онзи момент отношението й към него се бе променило. Не че се бе влюбила на мига, но бе започнала да вярва, че между тях може да се получи нещо. Вероятността беше нищожна, защото Родни беше луд по Лекси, винаги е бил и винаги щеше да бъде и тя скоро изгуби надежда, че чувствата му към нея някога щяха да се променят. Понякога й ставаше мъчно, друг път дори не се сещаше за него, но напоследък незнайно защо случаите, когато не се сещаше за него, ставаха все по-редки.

Докато си пробиваше път сред тълпата, тя съжали, че на обяд бе споменала пред Родни за Джеръми Марш. Трябваше да се сети, че това ще го разстрои. Сега целият град говореше за тях. Мълвата тръгна от бакалията, където Лекси и Джеръми си бяха купили обяда, и се разпространи като пожар, след като кметът обяви идеята си за „скромната вечеря“. Рейчъл продължаваше да мечтае за Ню Йорк, но когато си припомни разговора с Джеръми, стигна до извода, че той просто бе поддържал разговор, без да я кани никъде. Тя си беше такава, прекалено се вживяваше в подобни ситуации.

Но как да не се вживее човек? Джеръми Марш беше… самото съвършенство. Възпитан, интелигентен, чаровен, известен и най-важното — не беше оттук. Родни не можеше да стъпи на малкия му пръст и тя подозираше, че заместник-шерифът също го знаеше. Но, от друга страна, Родни си беше оттук и нямаше намерение да заминава никъде, което също си беше предимство за човек, който искаше да остане да живее в града. А и не изглеждаше зле, беше привлекателен по свой начин.