Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 75

Той се надигна от стола.

— Виж, ако видиш Лекси, кажи й, че съм я търсил в библиотеката.

— Разбира се. Искаш ли да прелея кафето ти в пластмасова чашка?

— Не, благодаря. Стомахът ми нещо се разбунтува.

— Ох, горкичкият. Сигурно имаме пептодисмол. Искаш ли да ти донеса една таблетка?

— Честно да ти кажа, Рейч — Родни отново се превърна в заместник-шериф, — не мисля, че ще ми помогне.

Кметът Джъркин видя Дорис пред входа на общината и забърза към нея.

— Точно теб исках да видя — извика той.

Дорис спря и го изчака. Огледа червеното му сако и карирания панталон и се зачуди дали кметът им не е далтонист. Цветовите комбинации на дрехите му бяха невъобразими.

— Какво мога да направя за теб, Том?

— Сигурно си чула, че ще дадем вечеря в чест на нашия гост от Ню Йорк, Джеръми Марш. Той ще пише голяма статия за нас, а…

Дорис довърши наум изречението и думите й съвпаднаха с неговите, изречени на глас:

— … ти знаеш колко важно е това за града.

— Знам — отвърна тя. — Особено за твоя бизнес.

— Аз мисля за целия град — отвърна той и не реагира на коментара й. — Цяла сутрин организирам нещата за вечерята, искам всичко да е наред. Търсех те, за да те помоля да ни помогнеш с храната.

— Искаш да организирам кетъринга?

— Да, но не без пари. Управата ще поеме всички разноски. Мислим да се съберем в старата плантация на Лоусън, тя е съвсем близо до града. Вече говорих с хората там и те ни увериха, че с удоволствие ще им предоставят сградата. Мисля си, че с това събиране можем да сложим началото на дългия уикенд и на Обиколката на историческите сгради в града. Говорих с редакцията на вестника и репортерът обеща да намине…

— И за кога планираш това „малко събиране“?

Въпросът на Дорис прекъсна потока от мисли в главата му и той се обърка:

— Ами… за довечера, естествено… но както казах…

— Довечера ли? — прекъсна го отново тя. — Искаш да ти приготвя вечеря за довечера?

— За добра кауза е, Дорис. Знам, че е нахално от моя страна да ти сервирам такава изненада, но тук може да се случат големи работи и трябва да действаме бързо, за да извлечем полза от тях. И двамата знаем, че само ти можеш да се справиш със ситуацията. Не искам нищо специално. Може да направиш твоя пилешки пастет, но без сандвичи…

— Джеръми Марш знае ли за това?

— Разбира се, че знае. Говорих с него тази сутрин и той прие идеята с удоволствие.

— Наистина ли? — погледна го невярващо тя.

— Мисля си, че е хубаво да дойде и Лекси. Ти най-добре разбираш колко важно е присъствието й за хората.

— Съмнявам се, че ще се съгласи, Том. Тя мрази такива вечери и ходи само когато е абсолютно задължително.

— Знам, Дорис, но както казах, искам с тази вечеря да дам началото на нашия специален уикенд.

— Нали не си забравил, че съм против идеята да използвате гробището за туристическа атракция?