Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 72

Сякаш прочел мислите й, Джеръми промени темата:

— Разкажи ми какво ще става през този уикенд.

— Ти няма ли да се включиш в Обиколката? — попита го тя.

— Сигурно ще се включа. Поне за малко. Но на мен ми е интересно ти какво мислиш за това.

— Освен че изкарва повечето хора от нерви ли? Тук няма много обществени забавления. Празнуваш Деня на благодарността и Коледа и графикът ти остава свободен чак до пролетта. Междувременно навън е студено, мрачно и вали… затова преди няколко години Градският съвет реши да организира тази Историческа обиколка из градските забележителности. Всяка година прибавят по нещо, някакъв акцент, за да го направят по-интересно и запомнящо се. Тази година включиха гробището, миналата година имаше парад, а по-миналата — танци в стария склад в петък вечер. Постепенно уикендът се превърна в традиция за града ни и хората го очакват с нетърпение. — Тя го стрелна с поглед. — За такъв малък и незабележителен град като нашия това е наистина голям празник.

Докато я слушаше, Джеръми си припомни рекламата в брошурата за танците и вдигна вежди.

— Наистина ли има танци в стария склад? — попита той, демонстрирайки незаинтересованост.

Тя кимна.

— Да. В петък вечер. В склада на бившата фабрика за тютюн. Става много весело, жива музика и така нататък. Това е единственият ден в годината, когато таверната „Лукилу“ остава празна.

— Ако реша да дойда, ще танцуваш ли с мен?

Тя се усмихна и го погледна изкусително.

— Нека да се уговорим така — ако дотогава разбуниш мистерията, ще танцувам с теб.

— Обещаваш ли?

— Обещавам. Но сделката си е сделка. Ще танцуваш с мен, само ако разрешиш случая.

— Приемам сделката. Но ако става дума за леткис или фокстрот… — Той поклати глава и изпусна шумно въздуха от дробовете си. — Ще трябва ти да държиш кораба над водата.

— Ще направя всичко по силите си — засмя се тя, скръсти отново ръце и се загледа в безуспешните опити на слънцето да пробие през облаците.

— Тази нощ — каза тихо.

— Какво „тази нощ“? — смръщи вежди той.

— Тази нощ ще можеш да видиш светлините, ако отидеш на гробището.

— Откъде знаеш?

— Мъглата вече се спуска.

Той проследи погледа й.

— Къде я видя? Аз не виждам никаква разлика.

— Погледни през реката зад мен — каза тя. — Върховете на комините на фабриката за хартия вече са забулени в облаци.

— Ах… — гласът му секна.

— Обърни се и погледни. Тогава ще видиш.

Той погледна през рамото си, обърна се и огледа още веднъж сградата на фабриката.

— Права си — каза накрая.

— Разбира се, че съм права.

— Предполагам, че си издебнала, когато не съм те гледал, и си се обърнала.

— Нищо подобно. Просто знам.

— А, ето още една мистерия.

Тя се отдръпна от перилата.

— Щом ти харесва, наречи го така. Хайде да тръгваме. Стана късно, а аз имам още работа в библиотеката. След петнайсет минути децата ще се съберат за четенето.

Докато вървяха обратно към колата, Джеръми забеляза, че мъглата покрива и върха на Рикър Хил, и се усмихна. Ето как го бе направила. Видяла е мъглата да се вие около хълма и е преценила, че същото става и от другата страна на реката. Хитруша.