Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 70
Никълъс Спаркс
— Съжалявам, не съм забелязала. Но мисля, че няма да е трудно да разберем.
— Знаеш ли колко влака използват този мост?
— И това не знам със сигурност. Понякога нощем чувам влака и неведнъж съм го изчаквала на бариерата да премине, но не мога да кажа колко са. Обаче товарните са по-начесто, защото прекарват продукция от фабриката. Всъщност влакът спира точно там.
Джеръми кимна, загледан в металната конструкция на моста.
Лекси се усмихна и продължи:
— Знам какво си мислиш. Че светлините на влака се пречупват в металните подпори и това е причината за мистерията в гробището, нали?
— Мина ми през ума подобна възможност.
— Не е от това — поклати тя глава.
— Сигурна ли си?
— Влаковете престояват през нощта в двора на фабриката, за да бъдат натоварени на сутринта. И фаровете на локомотива светят в другата посока, противоположна на Рикърс Хил.
Той облегна лакти на перилата до нея и се замисли над думите й. Вятърът подхвана косата й и я разроши. Тя пъхна ръце в джобовете на якето си и потръпна.
— Сега разбирам защо харесваш толкова това място — каза той.
Тя се обърна, облегна гръб на парапета и се загледа в улиците пред себе си, в малките спретнати магазинчета с американското знаме отпред, в бръснарницата с голямата реклама на входа, в парка на края на алеята и в минувачите, които вървяха по тротоара, влизаха и излизаха от магазините с големи торби в ръце. Въпреки студа никой не бързаше.
— Признавам, че оттук прилича на Ню Йорк — каза тихо.
Той се засмя.
— Не мислех това. Казах си колко щяха да се радват майка и татко, ако можеха да отгледат децата си на такова място. С широки зелени поляни и гори, където момчетата им да играят, и с река, където може да поплуваш през горещите летни дни. Сигурно е било… една малка идилия.
— И все още е. Точно така си представят хората своя живот тук.
— Някога градчето сигурно е процъфтявало.
Стори му се, че тази забележка я натъжи.
— Да, но сега е друго. Аз имах възможност да уча в колеж, но повечето от хората тук не могат да си го позволят. Нашият край е беден и откакто затвориха текстилната фабрика и мината за фосфор, градът ни западна съвсем. Родителите нямат средства да финансират образованието на децата си. И без това е трудно да убедиш хлапетата, че има и друга възможност, освен да работят във фабриката за хартия. Аз живея тук, защото така искам. Изборът беше лично мой. Но много от моите съграждани са тук, защото нямат друг избор.
— Навсякъде е така. Моите братя също не отидоха в колеж. Аз бях изключението, защото учението ми се удаваше. Майка ми и баща ми са обикновени работници, прекарали са целия си живот в Куинс. Татко беше шофьор на автобус. Четирийсет години прекара зад волана.
Тя го погледна смаяно.
— Странно. Вчера, като те видях, веднага те определих като фукльо от Горен Ийстсайд. От онези, дето портиерът ги поздравява по име, учат в частни училища, на вечеря имат минимум пет блюда, икономът им представя гостите, преди да ги пусне, и така нататък.
Той се престори на ужасен.