Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 68
Никълъс Спаркс
— Не мога да си го представя.
— Защо?
— Приличаш ми на единствено дете.
Той поклати глава.
— Колко жалко, че не си наследила гадателските способности на останалите в семейството!
Тя се усмихна и обърна поглед към прозореца. Загледа се в кръжащите над града червеноопашати ястреби и долепи длан до стъклото, наслаждавайки се на студения допир.
— Двеста четирийсет и седем.
— Моля? — погледна я объркано той.
— Толкова жени са посетили Дорис, за да разберат пола на бебетата си. Като дете ги гледах как идваха, сядаха в кухнята и чакаха. Странно, тогава ми се струваше, че всички изглеждат по един и същ начин: със сияещи очи и пламнало от вълнение лице. Старите жени казват, че кожата на бременните жени свети и мисля, че в това има зрънце истина. Помня, че тогава се молех тайничко да заприличам на тях, когато порасна. Дорис подхващаше разговор с всяка една, трябваше да се убеди, че наистина иска да знае какво ще бъде бебето й, после взимаше ръката й и изведнъж застиваше. Те спираха дори да дишат. След няколко секунди тя обявяваше прозрението си. — Лекси въздъхна леко. — Всеки път се оказваше права. Двеста четирийсет и седем жени и двеста четирийсет и седем верни предсказания. Дорис записва имената им и подробностите в една тетрадка, включително и датите на посещение. Ако искаш, можеш да я прегледаш. Пази я някъде в кухнята.
Джеръми се вгледа в нея. „Невъзможно — помисли си той. — Просто щастлива случайност. Добре, приемам го за достоверно, но все пак е случайност. И сигурно в тетрадката се намират само онези случаи, които е познала.“
— Знам какво си мислиш — каза Лекси, — но ако държиш, можеш да провериш всеки случай в болницата. Или да питаш жените. Питай, когото искаш в града и ще разбереш, че никога не е грешила. Уверявам те, че няма такъв случай. Дори и лекарите в областта признават, че има дарба за това.
— Не ти ли е минавало през ума, че може да познава човека, който прави ултразвук в болницата?
— Не е това — упорстваше тя.
— Откъде си толкова сигурна?
— Защото тогава престана да го прави. Когато тази технология най-после дойде и до нашия град. Хората вече не виждаха смисъл да идват при нея, защото можеха да получат и снимка на бебето си. Жените намаляха постепенно, останаха единици. Сега идват две-три на година, обикновено бременни от близките села, които нямат медицинска осигуровка. В днешно време дарбата й не се търси много.
— А другата й дарба? Да намира вода?
— Същата работа. В тази област нямат голяма нужда от вода. Цялата източна част на щата е върху огромен воден резервоар. Където и да копнеш, извира и можеш да си изкопаеш кладенец. Но там, където е отраснала, в Коб Каунти, Джорджия, фермерите са я търсели непрекъснато, особено през сухия период. Тогава тя е била на не повече от девет години, но всеки път е намирала вода.
— Интересно — отбеляза Джеръми.
— Както виждам, продължаваш да не вярваш.
Той се размърда неловко.
— Сигурен съм, че може да се намери обяснение. Винаги има такова.
— Значи не вярваш в магията, независимо от какъв вид е?
— Признавам си, че не вярвам.