Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 69

— Това е тъжно — поклати глава тя. — Защото понякога магията съществува.

Той се усмихна.

— Е, може пък докато съм тук, да открия нещо, което ще промени мнението ми.

— Вече си го намерил. Но си прекалено упорит, за да го признаеш.

Те приключиха обяда си, Джеръми запали и колата заподскача надолу по Рикърс Хил, без да пропусне нито една дупка. Амортисьорите заскърцаха и запищяха и докато слязат, кокалчетата на ръцете му побеляха от стискане на волана.

Върнаха се по същия път. Когато стигнаха до гробището, Джеръми неволно вдигна поглед към Рикърс Хил. Въпреки разстоянието успя да определи мястото, където бе паркирал преди малко.

— Имаме ли време да погледнем още две места? Ще ми се да видя яхтклуба, фабриката за хартия и железопътната линия.

— Време има, стига да не се бавим по пътя — отвърна тя. — Всичките са в една посока.

След десет минути, следвайки указанията й, той паркира отново. Сега бяха в далечния край на централната част, на няколко пресечки от „Хърбс“, близо до крайбрежната алея. Широката километър и половина в този участък река Памлико течеше гневно надолу и течението оформяше малки вълнички, покрити с белезникава пяна. Фабриката за хартия беше от другата страна на реката, близо до железопътната линия. Комините на огромната сграда бълваха облаци дим. Джеръми излезе от колата и раздвижи схванатото си тяло. Лекси скръсти ръце. Бузите й се бяха зачервили от студа.

— Застудя ли или така ми се струва?

— Наистина застудя — съгласи се той. — Изглежда по-студено, отколкото на върха, но може да е, защото свикнахме с топлината в колата.

Тя тръгна към крайбрежната алея и Джеръми забърза след нея. Най-после тя забави ход, спря и погледна през перилата на парапета. Той зърна железопътния мост и се загледа с интерес. Издигнат високо над реката, за да не пречи на корабите, той се опираше на огромни пресичащи се железни релси и от това разстояние му заприлича на висящ мост.

— Не знаех от колко близо искаш да го погледнеш — каза тя. — Ако имахме повече време, щях да те заведа от другата страна на реката, до фабриката, но мисля, че оттук гледката е по-добра. — Тя посочи към другия край на града: — Яхтклубът е там, близо до магистралата. Виждаш ли онези наредени една до друга лодки?

Той кимна. Кой знае защо очакваше да види нещо по-помпозно, но оттук лодките не му направиха особено впечатление.

— Големи лодки могат ли да домуват там?

— Мисля, че могат. От Ню Берн понякога идват големи съдове и остават тук за ден-два.

— А шлепове?

— Предполагам, че няма проблем. Реката позволява преминаването на шлепове с дървен материал, но те обикновено спират в далечния край. Ето там. — Тя посочи към един малък залив. — Олук се виждат два шлепа. Вече са натоварени.

Той проследи погледа й, после се завъртя, свързвайки отделните обекти. Рикърс Хил, мостът и фабриката бяха на една линия. Случайност? Или беше важно? Загледа се по посока на фабриката, опитвайки се да пресметне разстоянието. Трябваше да провери дали върховете на комините горят през нощта.

— С шлепове ли прекарват цялото количество дървен материал или използват и железопътен транспорт?