Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 59

С други думи, авторът признаваше, че може да е всичко.

Въпреки липсата на ясно становище статията помогна на Джеръми да подреди собствените си мисли. По негово мнение светлините със сигурност бяха свързани с географията на района. Хълмът зад гробището изглеждаше най-високата точка в околността, а потъващото гробище правеше мъглата там по-гъста и кондензирана. Всичко говореше за пречупване или отражение на светлината.

Оставаше само да открие източника. Затова трябваше да разбере кога светлините са забелязани за пръв път. Не приблизително време, а конкретна дата, за да може да проследи какво се бе случило в градчето през този ден. Ако по същото време бе настъпила някаква драматична промяна — нов строителен обект, нов завод, изобщо нещо около тези светлини — имаше голяма вероятност тази промяна да е причината за местната мистерия. Прогнозата за времето не му даде големи надежди, но щеше да е добре, ако успееше да види тези светлини. Задачата му със сигурност щеше да се улесни. Ако се явяха например в полунощ, и нямаше преминаващи автомобили, можеше да обходи района, да види дали на някой от прозорците не е поставен източник на светлина, да огледа близкия участък от магистралата, дори и движението по реката. Подозираше, че лодките също може да са възможен източник, стига да са достатъчно големи.

Той прерови за втори път книгите пред себе си, записа си различни дати за промени в града, особено нещо, случило се около гробището в началото на деветнайсети век.

Времето минаваше и списъкът му нарастваше с всеки изминал час. Джеръми научи, че в първите години на века — от 1907 до 1914, в северната част на града са построени много къщи. Малкото пристанище било разширено през 1910, второто разширение е било през 1916, а през 1922 имало и трето. Като се прибавеха откритите каменни кариери и мината за фосфор, разкопките наистина били големи. Железопътната линия била прокарана през 1898 и разклоненията до различни части на окръга продължили да се строят до 1912. Подпорите за моста над реката били готови през 1904, а от 1908 до 1915 година били построени три големи фабрики: текстилна, фабрика за производство на хартия и друга за производство на фосфор. От трите единствено фабриката за хартия продължаваше да работи. Текстилната била затворена преди четири години, а мината за фосфор — през 1987. Това елиминираше и двете предприятия като възможни източници на светлина.