Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 57

Понякога Лекси мразеше тези предчувствия на възрастната жена. Но нямаше намерение да им се поддаде. Веднъж се бе опарила от един такъв „гостуващ“ красавец и нямаше намерение да пада в капана за втори път. Ала дълбоко в себе си трябваше да си признае, че появата на този мъж я изкара от равновесие.

Поскърцването на вратата на кабинета я извади от мислите й. Джеръми подаде глава и се усмихна.

— Добро утро. Видях, че свети и…

— Здравейте — кимна любезно Лекси. — Опитвам се да наваксам с работата.

Той свали якето си и го вдигна пред себе си.

— Има ли къде да го закача? В онази стая няма място.

— Дайте, аз ще го прибера. Зад вратата има закачалки.

Той влезе в кабинета, подаде й якето и тя го окачи до своето. Джеръми се огледа.

— Значи тук е командният пулт. И всичко се решава на това бюро?

— Да — кимна тя. — Стаята не е голяма, но е достатъчна да си върша работата.

— Впечатлен съм от вашата система за съхранение на документи — посочи той към натрупаните върху бюрото купчини. — Аз използвам същата вкъщи.

Тя не можа да сдържи усмивката си. Джеръми се приближи към прозореца и погледна навън.

— Чудесна гледка. Виждате ясно цялото пространство до другата къща. И паркинга също.

— Тази сутрин май сте в настроение.

— Как да не съм? Спах в леденостудена стая, пълна с мъртви животни. Всъщност „спах“ е силна дума. Цяла нощ се вслушвах в странните звуци, долитащи от гората.

— Хареса ли ви „Грийнлийв“? Чувала съм, че всичко било в стил рустика?

— Бих обидил този стил, ако кажа, че е. А после и закуската. Половината град се бе събрал в „Хърбс“.

— Закусвали сте в „Хърбс“?

— Да — кимна Джеръми. — Но вие не.

— Така е. Прекалено много хора се хранят там. Предпочитам началото на деня ми да е малко по-тихо.

— Трябваше да ме предупредите.

Тя се усмихна.

— Трябваше да ме попитате.

Той се засмя. Тя го подкани с ръка да я последва и тръгна към отдела за редки издания.

Вървяха един до друг и Лекси усети, че въпреки трудната нощ той беше в добро настроение. Но това не беше достатъчно да я отпусне и да я накара да му се довери.

— Случайно да познавате заместник-шериф Хупър? — неочаквано попита той.

Тя го погледна изненадано.

— Родни ли?

— Мисля, че така се казваше. Не знам защо, но като че ли е притеснен от присъствието ми тук.

— О, Родни е безобиден.

— Не изглеждаше така.

Лекси сви рамене.

— Сигурно е чул, че сте били в библиотеката. Опитва се да ме предпази от непознати и натрапници. Приятели сме от години.

— Ще кажете ли добра дума за мен?

— Бих могла.

Той вдигна вежди в очакване на поредната духовита забележка и остана приятно изненадан, когато Лекси премълча.

— Благодаря — каза мило.

— Няма защо. Само не правете нищо, което би ме накарало да размисля.

Те продължиха към огряната от утринната светлина вътрешност на отдела за редки издания.

— Мислех си за вашия проект. Трябва да знаете още нещо, свързано с него — каза тя.