Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 58

— Слушам ви.

Лекси му разказа за предишните две проучвания на гробището и добави:

— Дайте ми две минути и ще изровя информацията за тях.

— Много ще съм ви благодарен — отвърна той. — Но защо не споменахте за тях вчера?

Тя се усмихна, но не отговори.

— Чакайте да позная — каза той и уж се замисли. — Защото не попитах?

— Аз съм само библиотекарка, не мога да чета мисли.

— Като баба ви? О, чакайте, тя пък беше само гадателка.

— Тя наистина е гадателка. И може да познава пола на бебетата, преди да се родят.

— И аз така чух — отвърна той.

Очите й блеснаха.

— Истина е, Джеръми. Вярвате или не, тя наистина може да прави такива неща.

Той се ухили насреща й.

— Добре ли чух? Току-що ме нарече Джеръми.

— Да, но не си вади погрешни заключения. Нали вчера сам ме помоли за това?

— Не си вадя нищо, Лекси.

— Не прекалявай — предупреди го тя, но той забеляза, че задържа погледа си върху него малко по-дълго отколкото изискваше учтивостта, и това му хареса. Дори много.

7.

Джеръми прекара останалата част от сутринта наведен над купчината книги и статиите за двете проучвания, които му донесе Лекси. Първата, писана през 1958 година от един професор по фолклор от университета в Северна Каролина и публикувана в „Джърнъл ъф дъ Саут“, даваше отговор на пресъздадената от А. Дж. Морисън легенда в книгата му. Статията цитираше няколко реда от разказа на Морисън и предлагаше версията на професора, базирана на едноседмичния му престой в гробището на Бун Крийк. Той бе видял светлините в четири от седемте нощи, прекарани там. Очевидно бе положил усилия да намери причината, защото изброяваше съвестно всички къщи в околността (в радиус от километър и половина имаше осемнайсет къщи и изненадващо за Джеръми, нито една на Рикърс Хил) и отбелязваше броя на преминаващите коли по време на онези две минути от появата на светлините до изчезването им. В два от четирите случая времето между две преминаващи коли беше по-малко от минута. Но в други два случая не бе минала нито една кола и това отхвърляше напълно версията, че танцуващите „призраци“ може да са отражение на автомобилни фарове.

Втората статия съдържаше малко повече информация. Публикувана през 1969 в „Костал Каролина“ — малко списание, фалирало през осемдесетте години — статията потвърждаваше, че гробището потъва, и описваше причинените от него разрушения. Авторът също споменаваше легендата и близостта на Рикърс Хил и понеже не бе успял да види светлините (посещението му било през летните месеци), се облягаше на голям брой разкази на очевидци и предлагаше няколко възможни версии, с всяка от които Джеръми вече беше запознат.

Първата версия бе свързана с гниенето на растенията, които понякога избухваха в пламъци и изпускаха газ, познат като блатен. Джеръми не изключваше напълно тази идея, но тя беше малко вероятна, защото светлините се появяваха в студено и мъгливо време. Другата теория беше за така наречените „земетръсни светкавици“ — електрични заряди, причинени от местенето и триенето на скалните маси дълбоко в кората на земната повърхност. Теорията за фаровете на автомобилите също се споменаваше, както и идеята за отразена звездна светлина или фосфоресциращи газове, причинени от някои гъби или от гниещо дърво. Новото беше споменаването на водораслите като източник на фосфоресцентна светлина. Авторът не бе пропуснал да каже няколко думи и за ефекта „нова земя“ — светлинни лъчи, получени от наслагването на два или повече въздушни слоеве с различна температура. Като последна възможност се споменаваше и огънят на Свети Елмо, създаден от силно електрическо напрежение около високи обекти с остри върхове, появяващ се най-често по време на гръмотевична буря.