Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 56

„Той не е такъв, за какъвто го мислиш.“

Какво трябваше да означава това? Миналата вечер тя се опита да притисне Дорис, но баба й заговори за друго и повече не спомена за Джеръми Марш, нито за личния живот на внучката си. Двете смениха рязко темата: какво става в работата, какво правят този и онзи, как ще мине Обиколката на историческите забележителности през този уикенд. Дорис беше председател на Историческото дружество и Обиколката беше едно от големите събития за тази година. Въпреки че не изискваше кой знае каква организация, нямаше как да не се вълнува. Всяка година, освен четирите църкви и библиотеката избираха едни и същи къщи. Докато баба й разсъждаваше на глас, Лекси продължи да мисли върху думите й: „Той не е такъв, за какъвто го мислиш“.

Какъв можеше да е? Мъж от големия град. Без съмнение женкар. Търсещ малко забавление. И щом се върнеше у дома, щеше да започне да бълва небивалици за града й. Журналист, решен да открие някаква сензация, каквато и да е, дори и статията му да нарани хората тук.

Защо се вълнуваше толкова? Той беше в града само за няколко дни, после щеше да си замине и всичко щеше да си върне обичайния ход. Слава богу!

Клюките и разговорите от тази сутрин вече бяха стигнали до нея. Преди работа се бе отбила до хлебарницата да си купи кифла и чу две жени да си говорят за него. Как щял да направи града им известен, как бизнесът щял да потръгне. Щом я видяха, я засипаха с въпроси и предположения ще разбули ли мистерията около онези светлини.

Някои хора наистина мислеха, че причината за тях е в духовете. Но други се смееха на това. Например кметът.

Джъркин. Той си имаше друго обяснение, но приемаше разследването на Джеръми като своего рода облог. Ако господин Марш не успее да открие причината за светлините в гробището, това щеше да е добре за икономиката на града, ето на какво залагаше Джъркин. Защото знаеше нещо, което другите не знаеха.

Хората изучаваха светлините от години. Не бяха само студентите от „Дюк“ и местните историци, достигнали до едно съвсем приемливо според Лекси обяснение. Преди това още две научни експедиции се бяха опитали да повдигнат завесата на загадката, но без успех. Кметът Джъркин бе поканил студентите да посетят гробището с надеждата, че и те няма да открият нищо. И естествено, движението на туристи се засили.

Тя си помисли, че можеше да спомене за това вчера пред господин Марш. Но той не я попита и тя, прекалено заета да отбива опитите му за сближаване и да му показва, че не се интересува от него, си замълча. Той се бе опитал да й завърти главата… Добре де, той наистина притежаваше чар, но това не можеше да промени твърдото й решение да не допусне емоциите да вземат връх над разума й. И си отдъхна, когато той най-после си тръгна.

После Дорис направи онази глупава забележка, която означаваше, че Лекси трябва да се опита да го опознае по-добре. Баба й не казваше нищо, преди да е напълно сигурна в думите си. Значи наистина бе видяла нещо специално у Джеръми. Това не можеше да не възбуди любопитството й.