Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 55

След двайсетина минути той тръгна към колата, възстановявайки се от онова, което трябваше да бъде само една приятна закуска.

Заместник-шериф Хупър. Кметът Джъркин. Тъли. Рейчъл. Джед.

В малкия американски град човек явно не можеше да мине само с една закуска. За обяд щеше да намери друго място за хранене или да мине само с чаша кафе. Не си заслужаваше да тича до „Хърбс“, въпреки че храната беше чудесна. Далеч по-добра отколкото предполагаше. Както бе казала вчера Дорис, всичко беше съвсем прясно, сякаш зеленчуците бяха откъснати тази сутрин от градината.

Въпреки това утре щеше да потърси друго кафене. Нямаше да е бензиностанцията на Тъли, ако там изобщо имаше кафе. Не желаеше да си губи времето в празни приказки, когато имаше толкова работа.

Джеръми спря на стъпалото, удивен от себе си. „Боже мой, вече започнах да мисля като местен!“ Той поклати глава, извади ключовете от джоба и продължи към колата. Поне бе приключил със закуската. Погледна часовника си: наближаваше девет. Тъкмо навреме.

Лекси погледна през прозореца в същия миг, когато Джеръми Марш зави към паркинга на библиотеката.

Джеръми Марш. Той продължаваше да се прокрадва в мислите й, независимо от усилията й да се съсредоточи в работата си. И виж го сега! Нарочно е облякъл по-обикновени дрехи, за да се слее с местните хора. И май успяваше.

Но стига вече. Тя трябваше да работи.

Лекси се огледа. Книгите бяха навсякъде, заели всички хоризонтални и вертикални свободни повърхности в кабинета й. Освен тях всичко друго беше съвсем обикновено. Стените бяха заети от прости рафтове. Имаше сив метален шкаф, столът и бюрото също не се отличаваха с друго, освен с функционалност. Изобщо нямаше много декоративни елементи, предимно поради липса на място. Документите бяха натрупани на купчини по ъглите, под прозореца и на резервния стол в другия край на стаята. На бюрото пред нея също имаше голям куп с всичко, което според нея не търпеше отлагане.

Работата наистина беше спешна. Бюджетът й щеше да се гласува в края на месеца и преди да направи отчета си, се налагаше да прегледа каталозите на редица издателства. Освен това трябваше да определи организатор на официалния обяд на „Приятелите на книгата“ през април и да подготви всичко за Обиколката на историческите места в града, част от която беше и нейната библиотека, защото сградата беше исторически дом. Нямаше време дори да диша. Тя разполагаше с двама служители на пълен работен ден, но отдавна бе разбрала, че е по-добре да си върши работата сама. Служителите вършеха чудесна работа — препоръчваха на читателите най-новите издания и помагаха на учениците да намерят търсената литература, но последния път, когато остави една от тях да избере какво да поръчат, се оказа с шест различни книги за орхидеи, защото те били любимите цветя на служителката. Тази сутрин Лекси бе седнала пред компютъра още от рано в опит да организира графика си за седмицата, но не бе стигнала доникъде. Колкото и усилия да хвърляше, мислите й продължаваха да се връщат към Джеръми Марш. Не искаше да мисли за него, но казаното от Дорис бе събудило любопитството й.