Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 54

— Знаете ли, че може да ни дадат по телевизията? В „Най-гледаното време“.

— Наистина ли? — вдигна вежди финансовия експерт.

Джеръми си каза, че експертът може без проблеми да изиграе ролята на ходещ скелет. За пореден път се опита да обясни:

— Казах на господин кмета, че…

Джъркин го потупа по гърба и побърза да го прекъсне:

— Колко вълнуващо! Да се окажем в едно от най-престижните телевизионни предавания.

Другите закимаха със сериозни лица.

— И като стана дума за града — добави неочаквано той, — бих искал тази вечер да те поканя на скромна вечеря с няколко близки приятели. Нищо специално, разбира се, но понеже ще бъдеш няколко дни сред нас, бих искал да ти представя някои от нашите най-изтъкнати съграждани.

Джеръми вдигна ръка.

— Няма нужда да се притеснявате…

— Моля те — отново го прекъсна кметът. — Това е най-малкото, което мога да направя за теб. Някои от поканените довечера са виждали тези духове. Тъкмо ще имаш възможност да чуеш разказите за преживяванията им. Само внимавай техните разкази да не ти докарат кошмари.

Той млъкна и вдигна вежди. Експертът и лекарят замръзнаха в очакване. Джеръми се поколеба и това беше достатъчно за Джъркин да заключи:

— Да кажем, към седем часа?

— Да… може би. Предполагам, че седем е добре — съгласи се Джеръми. — Къде ще бъде вечерята?

— Ще изпратя да те уведомят малко по-късно. Предполагам, че ще прекараш сутринта в библиотеката, нали?

— Вероятно да.

— Да разбирам ли, че вече си се запознал и с нашата библиотекарка, госпожица Лекси? — вдигна вежди кметът.

— Да, наистина, запознах се.

— Тя е доста впечатляващо момиче, нали?

В думите му се прокрадна намек за други възможности и разговорът заприлича на споделяне на тайни между гимназисти в тоалетната на училището.

— Нейната помощ е от голяма полза за моето проучване — отвърна Джеръми.

Експертът и лекарят се усмихнаха, но преди разговорът да продължи, Рейчъл се появи и застана до него, доста по-близо от допустимото. Потупа го по рамото и размаха чинията в ръката си.

— Хайде, скъпи. Закуската ти е готова.

Джеръми погледна към кмета.

— Ама, разбира се — откликна той и махна с ръка.

Джеръми тръгна след Рейчъл, която вече вървеше към масата му. За негов късмет Хупър си бе тръгнал и той се отпусна доволно на стола. Рейчъл сложи чинията със закуската пред него.

— Да ти е сладко, скъпи. Казах им в кухнята да се постараят, защото ще хранят гост от Ню Йорк. Ах, обожавам този град!

— Била ли си там?

— Не. Но винаги съм искала да отида. Изглежда толкова… бляскаво. И вълнуващо.

— Трябва да отидеш, Рейчъл. Няма друг такъв град в целия свят.

Тя му се усмихна и го погледна кокетно.

— Защо, господин Марш… Това покана ли е?

Джеръми зяпна от изненада.

Тя сякаш не забеляза реакцията му.

— Хей, просто искам да ти помогна — изкикоти се. — Чух, че ще ходиш да гледаш светлините. Ще ми е приятно да ти покажа гробището през нощта. Обикновено свършвам работа към три. Само кажи и идвам с теб.

— Ще го имам предвид — измърмори той.

През следващите двайсетина минути, докато се хранеше, Рейчъл дойде поне десетина пъти, доливайки в чашата му кафе и всеки път му се усмихваше широко.