Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 53

Мъжът изглеждаше ядосан и в отлична физическа форма. Бицепсите изпъваха ризата му до пръсване и на лицето си имаше слънчеви очила с огледални стъкла, излезли от мода преди… около двайсет години, пресметна наум Джеръми, когато телевизиите завъртяха сериала „Калифорнийски патрул“. Ръката му почиваше върху кобура на пистолета. В устата си имаше клечка за зъби, която местеше непрекъснато от единия й ъгъл към другия и обратно. Той мълчеше, просто гледаше, оставяйки на Джеръми достатъчно време да огледа отражението си в огледалните стъкла.

Беше малко плашещ, трябваше да се признае.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Джеръми.

Клечката за зъби се премести в другия ъгъл. Джеръми затвори вестника и се запита какво става, по дяволите.

— Джеръми Марш? — проговори най-после униформеният.

— Да?

— Така си и мислех.

Джеръми забеляза лъскава значка с изписано на нея име точно над малкото джобче на ризата на мъжа. Още една табелка с име.

— Вие трябва да сте шериф Хупър?

— Заместник-шериф — поправи го мъжът.

— Извинете — кимна Джеръми. — Да не би да съм направил някакво нарушение, заместник-шериф?

— Не знам — провлече Хупър. — Вие ще кажете.

— Поне аз не знам за такова.

Заместник-шерифът отново раздвижи клечката из устата си.

— Колко време мислите да останете в града?

— Не повече от седмица. Дойдох да напиша…

— Знам защо сте дошли — прекъсна го Хупър. — Просто исках да проверя лично нещата. Държа да проверявам мотаещи се наоколо непознати.

Той наблегна на думата „непознати“ и на Джеръми му се стори, че го възприемат като някакъв престъпник. Искаше да каже нещо духовито, но не знаеше дали остроумието му няма да възбуди по-силна неприязън у човека отсреща, затова потърси помощ в познатото:

— Аха.

— Чух, че ви харесва да седите в библиотеката.

— Ами… мисля, че…

— М-хм? — прекъсна го отново заместник-шерифът.

Джеръми вдигна чашата и отпи глътка кафе, осигурявайки си малко време.

— Съжалявам, заместник-шериф Хупър, но не разбирам какъв е проблемът — каза накрая.

— М-хм — повтори Хупър.

— Не се заяждай с нашия гост, Родни — провикна се кметът от масата си. — Той е специален човек. Воден е от интереса си към нашия фолклор.

Хупър не помръдна, нито отмести тежкия си поглед от Джеръми. Незнайно защо, изглеждаше ядосан.

— Просто проверявам нещата, кмете — повтори.

— Остави човекът да се нахрани на спокойствие — скара му се кметът и махна с ръка към Джеръми. — Ела при нас, Джеръми. Искам да те запозная с тези хора.

Джеръми стана от масата и тръгна към Джъркин, оставяйки намръщения Хупър.

Джъркин изчака той да се приближи и го представи на другите двама мъже. Единият беше възрастен съсухрен човек, финансов експерт, както се разбра, а другият — най-уважаваният лекар в местната клиника. И двамата го измериха с поглед, подобен на онзи на заместник-шериф Хупър — резервирано и преценяващо. Междувременно кметът не спираше да обяснява колко се радват всички, че той е решил да посети техния прекрасен град. Привеждайки се към другите двама, той сниши глас: