Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 51

Тя знаеше, че Дорис има дарбата да предусеща нещата. Не толкова, колкото нейната майка, но въпреки това имаше нюх за нещата.

Без да има и най-малка представа, че телефоните в града пушат, понеже всички обсъждаха появата му тук, Джеръми лежеше под завивките и гледаше местните новини, докато чакаше прогнозата за времето, ядосан, че не послуша вътрешния си инстинкт да потърси друг хотел. Тогава нямаше да му се налага да гледа препарираните животни на Джед, от които го побиваха тръпки.

Човекът явно имаше много свободно време. И много куршуми. Или сачми. А може би използваше предната част на пикапа си или друго, кой знае какво, но бе успял да убие сума животни. В стаята му имаше дванайсет от тях. Щеше да му се наложи да прекара следващите няколко дни в компанията на представителите на цялата фауна на Северна Каролина, същите като в офиса, само че без мечката. Но не се съмняваше, че ако Джед разполагаше с втора мечка, щеше да му я пише на сметката като екстра.

Стаята не беше лоша, стига да не искаш бърза връзка с интернет, топлина, рум сървис, цифрова телевизия или телефон с бутони. Джеръми не беше виждал телефон с шайба от… колко? Десет години? Дори и майка му живееше по-модерно от тези тук.

Но не и Джед. Добрият стар Джед имаше собствено мнение по въпроса какво е важно в една стая за гости.

Ако имаше нещо хубаво тук, то без съмнение беше прекрасната покрита веранда отзад. Джеръми имаше намерение да прекара вечерта там, но си спомни за змиите и се отказа. Джъркин бе споменал за някакво недоразумение, свързано с тях. За какво ставаше дума? Думата „недоразумение“ не му хареса. Трябваше да поиска подробности, трябваше да попита къде може да намери дърва за камината. В стаята беше като в хладилник, но подозираше, че ако се опита да се свърже с рецепцията по телефона, Джед нямаше да му отговори. И може би така беше по-добре, защото този човек определено го плашеше.

Най-после на екрана се появи метеорологът. Джеръми изскочи изпод завивката, увеличи звука и после бързо потъна обратно в леговището си.

Поредната реклама прекъсна прогнозата за времето. Да му се не види!

Джеръми имаше намерение през нощта да отиде на гробището и искаше да разбере ще има ли тази вечер мъгла. Ако нямаше, щеше да се наспи. Денят беше дълъг, започнат в съвременния свят, той го върна петдесет години назад, а сега щеше да завърши в ледената пустиня. Такива неща не му се случваха всеки ден и всъщност бяха доста уморителни.

И като капак на всичко тази Лекси. Лекси с не знам каква си фамилия. Мистериозната Лекси. Лекси, която флиртуваше, после му обръщаше гръб и пак флиртуваше.

Беше флиртувала с него, нали? Защо иначе ще завършва всяко изречение с „господин Марш“? Защо ще се перчи, че го е преценила с един поглед? И онзи коментар, че идвал от погребение? Определено флиртуваше.