Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 49

Сега обаче въпросът, който измъчваше Лекси, беше защо, за бога, тя самата започна изведнъж да мисли отново за брак?

Може би, защото беше в къщата на баба си, където бе израснала след смъртта на своите родители. Суетнята на двете жени в познатата кухня й подейства успокояващо и тя си спомни как като малка бе мечтала един ден и тя да си има такава къща. Стари греди; ламаринен покрив, умножаващ ехото от падащия дъжд, сякаш дъждът от целия свят бе дошъл да се излее над него; старомодни прозорци с рамки, боядисвани толкова пъти, че беше почти невъзможно да ги отвориш. И тя наистина живееше в такава къща. Почти такава. Приликата между двете си личеше от пръв поглед, защото бяха строени по едно и също време, но тя не успя да пренесе уханието на този дом: задушеното за неделния обяд, аромата на изсъхнали на слънцето чаршафи, миризмата на старо дърво от люлеещия се стол, където дядо й обичаше да си почива следобед. Тези миризми навяваха мисли за дълъг, спокоен и изпълнен с уют живот и винаги, когато отвореше вратата на тази къща, спомените за детството изплуваха в главата й.

Лекси отдавна мечтаеше за собствено семейство, дори за деца, но досега не й се бе получило. На два пъти беше на косъм да се случи: беше имала дълга връзка с Айвъри, още от колежа; имаше и още една с мъж, дошъл от Чикаго на гости на братовчед си през едно лято преди няколко години. Вторият беше класически пример за ренесансов мъж: говореше четири езика, цяла година бе учил икономика в Лондон и бе платил таксата за колежа със стипендията си от отбора по бейзбол. Господин Ренесанс, както бе започнала да го нарича, беше чаровен и екзотичен и тя веднага се влюби в него. Надяваше се той да остане, да обикне градчето, както тя го обичаше, но една събота се събуди и разбра, че си е заминал за Чикаго, без да се сбогува дори.

Той беше последната й сериозна връзка. След него имаше два други флирта за по шест месеца, но не съжаляваше за нито един от тях, дори не се сещаше вече. Единият беше с местен лекар, другият — с адвокат, и двамата й бяха предложили брак, но тя не бе усетила онази тръпка или каквото там човек трябва да усети, за да разбере, че няма смисъл да търси повече. След това срещите й с мъже станаха все по-редки и безперспективни, ако не се брои Родни Хупър, заместникът на шерифа в града. Двамата бяха излизали десетина пъти, на месец по веднъж, отиваха заедно на всички събития в града, където се налагаше човек да се появи с кавалер. И Родни като нея бе роден и израсъл тук, и в детските си години двамата обичаха да се люлеят заедно на люлката зад епископалната църква. Той копнееше по нея още оттогава и много пъти я бе молил да излязат на едно питие в таверната „Лукилу“. Лекси се съгласяваше понякога, дори се питаше дали да не приеме предложението му за сериозна връзка, но Родни… се вълнуваше прекалено много от лов, риболов и вдигане на тежести и нямаше интерес нито към книгите, нито към ставащото по света. Той беше добър човек и тя беше сигурна, че ще е добър съпруг, но не беше за нея.