Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 50

Така че къде я водеше всичко това?

Тук, при Дорис, три пъти в седмицата, помисли си в очакване на неизбежните въпроси за любовния й живот.

— Кажи ми какво мислиш за него? — запита я директно баба й.

Лекси не можа да сдържи усмивката си.

— За кого? — попита и я погледна невинно.

— За Джеръми Марш, за кого другиго мислиш, че ще те питам?

— И аз не знам за кого. Затова те попитах.

— Стига си го увъртала. Разбрах, че е прекарал няколко часа в библиотеката.

Лекси сви рамене.

— Изглежда симпатичен. Помогнах му да намери няколко книги за начало на проучването си, нищо друго.

— Не говорихте ли?

— Разбира се, че говорихме. Както казах, той прекара доста време в библиотеката.

Дорис изчака внучката си да каже нещо повече, но това не се случи и тя въздъхна.

— На мен ми харесва — подхвана отново. — Истински джентълмен.

— О, да — съгласи се Лекси. — Истински джентълмен.

— Казваш го, сякаш не си съгласна с мен.

— Какво друго искаш да ти кажа?

— Ами, например, дали е бил очарован от твоята светла личност?

— Какво значение има това, бабо? Той е в града само за няколко дни.

— Разказвала ли съм ти как се запознахме с дядо ти?

— Много пъти — отвърна Лекси.

Помнеше добре цялата история. Двамата се запознали във влака за Балтимор. Той бил от Грифтън и отивал на интервю за работа, но така и не стигнал за Балтимор, защото избрал да я последва в Бун Крийк.

— Тогава знаеш, че можеш да срещнеш любовта по всяко време, дори когато най-малко очакваш.

— Винаги го казваш.

— Само защото ми се струва, че е добре да го чуваш от време на време.

Лекси занесе купата със салатата на масата.

— Не ме мисли. Аз съм щастлива и така. Обичам си работата, имам добри приятели и достатъчно време за четене, джогинг и любими за правене неща.

— Не забравяй и мен в тези любими неща.

— Разбира се — кимна Лекси. — Мога ли да те забравя?

Дорис се изкиска и се върна към тенджерата със зеленчуците. За миг в кухнята настъпи тишина и Лекси си отдъхна. Този път баба й не я притисна прекалено. Реши, че всичко е приключило и вечерята ще бъде приятна.

— Ако питаш мен, той е истински красавец — обади се Дорис.

Лекси си замълча. Взе две чинии и приборите и тръгна към масата. Дали нямаше да е добре да се направи на глуха?

— И за твое сведение той е много по-интересен, отколкото си представяш — продължи баба й. — Не е такъв, за какъвто го мислиш.

Лекси бе чувала този тон много пъти, затова се замисли. Беше го чула, когато в гимназията една вечер поиска да излезе с нова компания; чу го и след няколко години, когато реши да отиде на екскурзия до Маями. Тогава баба й използва същия тон и я разубеди. В първия случай приятелите, с които искаше да излезе, катастрофираха; във втория, градът бе обхванат от размирици и в хотела, в който бяха планирали да отседнат, бе нахлула тълпа от разбеснели се протестанти.