Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 40

Те влязоха в малко помещение, вероятно бивша спалня, разделена от ниска дървена преграда. Стените бяха боядисани в пясъчножълто, подът леко беше надраскан. Зад стената се виждаха високи рафтове, пълни с книги; в единия ъгъл имаше стъклен шкаф, приличен на ковчеже за съкровища, а на малката масичка до него бяха поставени телевизор и видеокасетофон, явно за материали, свързани с историята на Северна Каролина. Срещу вратата имаше високо старинно бюро. Надясно от Джеръми, на друга малка масичка беше поставена машина за микрофишове. Лекси отиде при бюрото, отвори най-горното чекмедже и се върна с малка картонена кутия. Остави я на масичката и прехвърли набързо прозрачните плаки в нея. Наведе се над Джеръми, постави микрофиша в машината и я нагласи така, че статията да е в правилната посока и в центъра. Той отново долови парфюма й, но след миг статията беше пред него и той насочи вниманието си към нея.

— Може да започнете с това — каза тя. — Ще ми трябва малко време, за да намеря други полезни материали за вас.

— Това стана бързо.

— Така е, защото помня датата на публикацията.

— Впечатлен съм.

— Недейте. Просто съвпада с рождения ми ден.

— На двайсет и шести?

— Някъде там. Сега да видим какво друго ще успея да намеря.

Тя тръгна към летящата врата.

— Двайсет и пети? — застигна я гласът му.

— Упорит сте, господин Марш. Но аз не играя тази игра.

Той се засмя. Очертаваше се интересна седмица.

Тя излезе и Джеръми се зачете в статията. Точно както очакваше, тя беше изтъкана от намеци за свръхестествени сили и разчиташе на сензацията с достатъчна доза надменност човек да предположи, че всеки жител на Бун Крийк знае още от раждането си колко специално е онова място. В статията Хети отиваше не при кмета, а в общината, и беше от Луизиана, а не от Карибите. В статията се твърдеше, че тя проклела гробището не пред управляващите, а на улицата, предизвикала бунтове и размирици и била арестувана. На другата сутрин, когато отишли да я освободят, нея я нямало, сякаш се била разтворила във въздуха. Шерифът забранил да я търсят, не искал да я арестува отново, защото се страхувал, че тя може да прехвърли проклятието върху семейството му. Всички легенди бяха такива: историята се променяше с годините и всеки добавяше нещо от себе си, за да я направи по-интересна. Джеръми трябваше да си признае, че онази част с изчезването беше доста вълнуваща. Трябваше да разбере дали наистина е била арестувана и е избягала.

Той приключи с четенето и погледна през рамо. От Лекси нямаше и следа. Погледна отново към екрана, реши, че може да добави още малко информация към наученото от Дорис за Бун Крийк, и премести микрофиша върху другите статии в броя. Седмичните новини бяха събрани на четири страници — вестникът излизаше всеки вторник — и той бързо научи какво може да предложи градът. Четивото беше добър ориентир, стига човек да не се интересуваше какво става по света и не търсеше нещо, което да държи очите му отворени. Той прочете новините: младеж променил екстериора около сградата на Ветераните от войните, за да заслужи званието „Ийгъл Скаут“; на Мейн Стрийт отворили нов магазин за химическо чистене и така нататък. Имаше и резюме от събранието на градската управа. Главният обсъждан въпрос бил да сложат ли знак „стоп“ на Лиъри Пойнт Роуд или не. Две трети от първата страница беше посветена на автомобилна катастрофа между двама жители на града, отървали се с леки наранявания.