Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 42

По-голямата част от информацията обхващаше ранната история на градчето и той записа в бележника си доста неща, които можеше да му потрябват. Естествено, още не знаеше кое щеше да му е необходимо, беше прекалено рано, затова изписа няколко листа с бележки.

В процеса на работата си той бе научил, че най-добрият подход към подобни истории е да започне с онова, което знае. Така че… какво знаеше със сигурност? Знаеше, че гробището е използвано близо сто години, без някой да спомене за мистериозните светлини. Те се бяха появили преди сто години и оттогава се явяваха редовно, но само при мъгливо време. Фактът, че са виждани от много хора, изключваше възможността да са плод на нечие въображение. Знаеше още, че в момента гробището потъва.

След няколко часа над книгите той осъзна, че не е научил почти нищо ново. Като повечето мистерии тази също беше като пъзел с много липсващи парчета. Въпросът дали Хети е проклела града или не, беше просто опит да се обяснят нещата. Но понеже самата легенда бе основана на невярна и неясна информация, някои парченца от истината — каквито и да бяха те — бяха преувеличени, а други игнорирани. Това означаваше, че Лекси е права. Трябваше да изчете всичко.

Не че беше проблем. За него тази част от проучването беше най-приятната. Много често търсенето на истината се оказваше по-приятно от писането на заключението. Той се върна към книгите и скоро се потопи напълно в темата. Научи, че Бун Крийк е построен през 1729 година и това го нареждаше сред най-старите градове в щата. Дълго време не бил нищо повече от малко селце между бреговете на река Памлико и Бун Крийк, но в края на века се превърнал в главно пристанище за вътрешния воден транспорт и появата на параходите през деветнайсети век ускорила разрастването на града. Към края на века железопътният бум достигнал до Северна Каролина, горите били изсечени и се разкрили каменни кариери. Заради местоположението си като портал към външните води построили мост над реката и градът станал част от железопътната мрежа на страната. Районът процъфтявал, икономиката му започнала усилено да се развива, но след 1930 година броят на населението му спрял да нараства. В последните години дори започнал да намалява и това не учуди Джеръми.

От книгата за духовете научи броя на погребаните в „Седар Крийк“. В тази версия Хети проклела града не заради преместването на останките на нейните предци, а защото отказала да се отдръпне от пътя, когато насреща й се задала съпругата на един от членовете на градската управа. Понеже била смятана за духовен водач на хората от Уотс Лендинг, не била арестувана, но някои расистки настроени жители на града взели нещата в свои ръце и се развилнели из негърското гробище, нанасяйки огромни щети. В гнева си Хети проклела „Седар Крийк“ и се заклела, че предните й няма да спрат да тъпчат земята му, докато цялото гробище не потъне.

Джеръми се облегна назад и се замисли. Наученото му разкри три напълно различни версии на една и съща легенда. Не знаеше какво да мисли.