Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 39

— Мислите ли, че ще ми отнеме толкова много време?

— Нали искахте да прочетете статията във вестника и да направите исторически справки? Ще ми се цялата информация да е индексирана, но за съжаление не е така. Ще ви се наложи да поровите из документите.

— Не мисля, че книгите за историята на града са толкова много, нали?

— Не става дума само за книги, макар че и те не са малко. Подозирам, че ще намерите голяма част от полезната ви информация в дневниците. Бях си поставила за цел да събера колкото може повече лични дневници от жители на областта и сега мога да се похваля с внушителна колекция. Някои от тях датират още от седемнайсети век.

— Случайно да ви се намира нещо за Хети Дабилът?

— За съжаление, не. Но някои дневници са на хора от Уотс Лендинг. Един от тях е саморасъл историк, записвал е всичко случващо се в областта. Може да ги изнесете от библиотеката, но ще ви трябва известно време да се справите с тях. Написаното се чете трудно.

— Нямам търпение — каза той. — Обичам скучните проучвания. Живея за тях.

Тя се усмихна.

— Дано да сте добър в тази работа.

Той я погледна многозначително.

— О, да. Аз съм добър в много работи.

— Не се съмнявам, господин Марш.

— Джеръми — поправи я той. — Моля ви, наричайте ме Джеръми.

Тя вдигна вежди.

— Не съм сигурна, че идеята е добра.

— О, чудесна е — отвърна той. — Повярвайте ми.

Лекси изсумтя. „Истински котарак!“ — си каза наум.

— Предложението ви е изкушаващо — продължи с играта тя. — Поласкана съм. Но все пак не ви познавам достатъчно, за да ви се доверя, господин Марш.

И побърза да се отдалечи. Развеселен, Джеръми я проследи с поглед. Беше срещал такива жени и преди. Те използваха остроумието си, за да държат мъжете настрани, и обикновено бяха доста безцеремонни в поведението си, но на нея й отиваше. Придаваше й… неочакван чар и свежест. Дали не беше от акцента? Думите се лееха от устата й толкова сладко, че можеха да придумат котка да преплува реката.

Не, поправи се той, не беше акцентът. Нито остроумието й, което определено го забавляваше. Нито в спиращите дъха очи или тялото й в тесните дънки. Тези неща играеха важна роля, но не бяха главното. Беше… какво? Той не я познаваше, не знаеше нищо за нея. И въпреки дългия им разговор, като се замисли, осъзна, че тя не бе казала почти нищо за себе си. Говореше за книгите и за майка си, но нито дума за себе си.

Джеръми беше тук заради статията, но завладян неочаквано от странно чувство, той си призна, че предпочита да прекара следващите няколко часа не с книгите, а с нея. Искаше двамата да се разходят из Бун Крийк или още по-добре, да седнат на романтична вечеря в някой старомоден ресторант, където можеха да останат сами и да се опознаят. В нея имаше нещо мистериозно, а той обичаше мистериите. Те винаги водеха до изненади и когато тръгна след нея през отдела за редки издания, не можа да не си признае, че пътуването му на юг току-що бе станало по-интересно.