Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 38

Той пъхна ръце в джобовете си и сви устни.

— Мога да ви дам някои препоръки, ако искате.

— Разбира се, с най-голямо удоволствие. Не съм толкова горделива, че да не признавам нуждата от помощ.

— Чели ли сте тези книги?

— Не. Честно казано, не намирам темата за особено интересна. Когато книгите пристигнат, им хвърлям по един поглед, преглеждам снимките и прочитам заключенията и отзивите, за да преценя за кого ще са подходящи, но само толкова.

— Това е добре — каза той. — Може би няма да е зле да закриете напълно този раздел.

— Знаете ли, може да ви се стори невероятно, но много хора в града недоволстват, че държа такива книги. Особено онези за магиите. Смятат, че влияят зле на младите.

— И наистина влияят. Пълни са с лъжи.

Тя се усмихна.

— Може да е така, но те не се безпокоят за това. Искат да ги махна, защото се страхуват да не би някой наистина да призове злите сили. Може например някое дете да ги прочете, без да иска да привика сатаната и той да превърне града ни в ад.

Джеръми кимна.

— Впечатлителната младеж на Библейския колан. Разбираемо е.

— Но ще ви помоля да не ме цитирате по този въпрос. Тук си говорим неофициално, нали?

Той вдигна ръка:

— Обещавам. Честна скаутска.

Те продължиха в мълчание. Зимното слънце не успя да пробие сивата завеса на облаците. Лекси спря пред няколко лампи и ги включи. Помещението се изпълни с жълтеникава светлина. Докато се навеждаше към лампионите, той долови цветния аромат на парфюма й, потръпна и побърза да насочи вниманието си другаде. Погледна разсеяно към портрета над камината и попита:

— Коя е тази?

Лекси спря и проследи погледа му.

— Майка ми.

Той я погледна в очакване и тя въздъхна шумно.

— През 1964 година оригиналната библиотека изгоряла до основи. Всички решили, че това е краят, но мама се заела да намери подходяща сграда и да събере нова колекция. Години наред засипвала кметството и общината с молби за финансиране, организирала разпродажби, чукала по вратите на местните бизнесмени и не си тръгвала, докато не напишели чек. Отнело й много време, но накрая успяла.

Докато говореше, Джеръми местеше очи от портрета към Лекси и обратно. Имаше прилика, разбира се, трябваше веднага да я забележи. Особено в очите. Виолетовото го грабна веднага, но сега, докато гледаше отблизо очите на Лекси, забеляза, че по ръба им минаваше светлосиня ивица и незнайно защо това му се стори признак на доброта. Авторът на портрета се бе опитал да изобрази необикновената комбинация, но не бе успял да възпроизведе истинския цвят.

Лекси запали лампионите, изправи се и прибра падналия кичур зад ухото си. Острото око на Джеръми бе отчело, че тя го прави непрекъснато. Вероятно беше нервен тик. Което означаваше, че присъствието му я изнервяше. Той прие това за добър знак. Прокашля се и каза мило:

— Забележително от нейна страна. Много ще се радвам, ако мога да се запозная с нея.

На лицето на Лекси се появи лека усмивка, сякаш имаше какво още да каже, но веднага поклати глава:

— Съжалявам. Вие си имате работа, а аз ви задържам с моите приказки. — Кимна към стаята с редките издания и попита: — Искате ли да ви покажа къде ще прекарате следващите няколко дни?