Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 34

Не че работата беше нещо изключително, нито беше добре заплатена. Библиотеката всъщност беше доста голяма, но първото впечатление лъжеше. На първия етаж бяха периодиката и съвременната белетристика, докато класиката, документалната литература и уникалните колекции се намираха на втория етаж. Тя не мислеше, че господин Марш е разбрал за втория етаж, защото стълбището беше в края на коридора, до отдела за детска литература и не се забелязваше лесно. Едно от неудобствата книгите да се помещават в бивш частен дом, беше, че архитектурата не предвиждаше движение на много хора. Но на нея мястото й харесваше.

Кабинетът й на втория етаж беше тих и близо до любимата й част. Малката стая до него съдържаше редки заглавия, книги, придобити чрез частни и гаражни разпродажби, дарения и посещения на книжарници и офиси на разпространители из целия щат по започнатия от майка й проект. Освен това тя бе успяла да събере добра колекция от исторически ръкописи и карти, някои от които датираха отпреди Революцията. Те бяха нейната страст. Тя непрекъснато търсеше нещо специално и използваше целия си чар, дори лъжеше, а понякога направо молеше, за да получи, каквото иска. Ако и това не помогнеше, наблягаше на отстъпките в данъците и понеже поддържаше близки контакти с щатските и данъчните служби из целия Юг, често получаваше екземплярите, преди другите библиотеки да са разбрали за тях. Разбира се, не разполагаше със средствата на „Дюк“, Уейк Форест и университета в Северна Каролина, но библиотеката й се славеше като една от най-добрите в щата, ако не и в цялата страна.

Ето как виждаше нещата. Това беше нейната библиотека и този град беше нейният. А долу я чакаше непознат, готов да напише статия, която може би нямаше да представи в добра светлина нейните хора.

Тя го видя, когато идваше насам с колата си. Проследи го, докато отбиваше и спираше пред входа. И поклати глава, разпознавайки почти веднага самоуверения мачо от големия град, поредният, дошъл тук да търси екзотика. Той беше от хората, които си въобразяваха, че разбират по-добре този свят, които си мислеха, че животът ти е много по-пълен и вълнуващ в големия град. Преди няколко години се бе влюбила в човек, който вярваше в подобни неща, и нямаше никакво намерение да се хване отново в капана.

Една чинка кацна на перваза на прозореца. Тя се загледа в нея, тръсна глава и въздъхна. Нямаше как, трябваше да слезе и да поговори с господин Марш от Ню Йорк. Все пак бе дошъл при нея, нали? Беше изминал толкова дълъг път дотук. Работата й и пословичното южняшко гостоприемство я задължаваха да му помогне да намери, каквото търси. А и така щеше да има възможност да го държи под око. Да филтрира информацията така, че той да види добрите страни на живота в този град.