Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 36

Той сви рамене.

— Нещо за историята на гробището и на града. Кога са се появили светлините? Правени ли са някакви проучвания в миналото? Документи, споменаващи легендата. Стари карти. Информация за Рикърс Хил и за топографията на областта. Исторически документи. Такива неща.

Тя не отговори веднага и след кратка пауза той се облегна на рафта зад гърба си и рече:

— Изумително е, нали?

— Моля? — погледна го неразбиращо тя.

— Да ви видя на гробището и сега тук. И писмото на вашата баба. То е причината сега да съм тук. Странно съвпадение, не мислите ли?

— Не съм се замисляла.

Джеръми не се отказа. Рядко му се случваше да се предаде, особено когато интересът му бе събуден:

— Не съм от този край и много се надявам вие да ми кажете какво правят хората тук в свободното си време. Искам да кажа, има ли някъде място, където човек може да пие едно кафе? Или да хапне нещо?

Тя примигна, питайки се дали го е разбрала правилно.

— Да не би да ме каните на среща?

— Само ако сте свободна.

— Мисля, че трябва да тръгвам — каза тя, възвръщайки самообладанието си. — Но все пак благодаря за поканата.

И задържа погледа му, докато го принуди да се предаде.

— Добре, добре, разбирам — усмихна се Джеръми и трапчинките се появиха отново. — Поне опитах. А сега дали е възможно да започна проучването си? Ако не сте прекалено заета с документацията, имам предвид. Бих могъл да дойда утре, ако не е удобно сега.

— Искате ли да започнете с нещо конкретно?

— Надявах се да прочета публикувана в местния вестник статия. Нямах възможност да се запозная с нея, тъй като не е качена в интернет. Но може би и вие не разполагате с нея.

Тя кимна.

— Ще я намерим на микрочип. През последните две години си сътрудничим тясно с нашия вестник и няма да е проблем да я намерим.

— Много добре — каза той. — А разполагате ли с някаква информация за града като цяло?

— Тя е на същото място.

Той се огледа за момент, не знаеше накъде да тръгне.

— Насам, господин Марш. Ще намерите всичко на втория етаж.

— Има и втори етаж?

Тя се обърна леко и рече:

— Ако ме последвате, ще ви покажа.

Джеръми тръгна след нея.

— Ще ми се разсърдите ли, ако ви попитам нещо?

Тя отвори вратата и се поколеба за миг.

— Не, разбира се — отвърна с непроницаемо лице.

— Какво търсехте днес на гробището?

Тя не отговори, само се загледа в него. Изразът на лицето й остана непроменен.

— Просто се чудех — продължи той. — Останах с впечатлението, че малко хора ходят там.

Тя продължаваше да мълчи и тишината възбуди още повече любопитството на Джеръми, но на фона на мълчанието й то постепенно се превърна в неудобство.

— Няма ли да кажете нещо? — попита той.

Тя се усмихна и за негова изненада, преди да прекрачи прага, му намигна.

— Казах, че можете да питате, господин Марш, не съм обещавала да ви отговоря — изрече мило, продължи напред и го остави да зяпа след нея.

„Бива си я — помисли си той, — красива, уверена и интелигентна.“ И това, след като отхвърли поканата му за среща.