Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 35

Тя се усмихна. Не се съмняваше, че ще се справи с господин Марш. И въпреки че човек не биваше да се доверява на такива като него, трябваше да му се признае, че изглежда добре.

На господин Марш изглежда бе започнало да му писва. Той крачеше нервно между рафтовете със скръстени ръце и оглеждаше без особен интерес заглавията от двете си страни. От време на време мръщеше вежди, вероятно се чудеше защо не може да открие нито един роман на Дикенс, Чосър или Остин. „Ако ме попита — помисли си тя, — как ли ще реагира, като го попитам на свой ред: «Кой, кой»?“ Като знаеше какъв е — всъщност трябваше да си признае, че изобщо не знаеше какъв е, но предполагаше — щеше да се вторачи в нея, както направи в гробището. „Мъже — помисли си тя. — Толкова са предвидими!“

Подръпна без нужда пуловера си просто за да отложи срещата с още една минута, после тръгна към него. „Дръж се професионално — напомни си строго, — имаш конкретна задача.“

— Предполагам, че чакате мен? — каза тя и се усмихна сдържано.

Джеръми се обърна, щом чу мелодичния глас, и в първия момент замръзна на място. Разпознал момичето от гробището, той бързо се окопити и се усмихна широко. Изглеждаше добронамерен (и трапчинките му бяха толкова сладки), но усмивката му беше прекалено отработена и не беше достатъчна, за да прикрие превъзходството в погледа му.

— Вие ли сте Лекс? — попита я той.

— Това е съкратено от Лекси. Дорис ме нарича така. Приятно ми е, Лекси Дарнъл.

— Вие ли сте библиотекарката?

— Само през времето, когато не бродя из гробищата и не отблъсквам зяпащи ме мъже.

— Д’ре — каза той, опитвайки се да произнесе думата като Дорис.

Тя се усмихна и мина покрай него, за да изправи няколко книги на рафта, обект на неговото внимание, преди тя да се появи.

— Не ви се получа, господин Марш. Вие търсите буквите, сякаш попълвате кръстословица.

Той се засмя невъзмутимо и без да се засегне от коментара й, попита:

— Така ли мислите?

„Определено е женкар“ — помисли си тя.

— Убедена съм — отвърна и продължи да подрежда книгите. — С какво мога да ви помогна, господин Марш? Предполагам, че търсите информация за гробището?

— Май слуховете за мен са ме изпреварили.

— Дорис ми се обади и ми каза, че идвате насам.

— Аха — кимна той. — Трябваше да се досетя. Тя е много интересна жена.

— Тя е моя баба.

Джеръми повдигна вежда и си помисли: „Д’ре“.

— Баба ви разказа ли ви за нашия обяд? — попита.

— Не се интересувах от това — отвърна тя и прибра косата зад ухото си. Боже, тези трапчинки бяха като на малките деца, просто те приканваха да пъхнеш пръст в тях. Не че на нея й влияеха, разбира се. Тя сложи книгите по местата им, обърна се към него и каза делово:

— Може да не ми вярвате, но в момента съм много заета. Имам цял куп документи за попълване и всичко е за днес. Каква информация търсите?