Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 32

— Аз също прекарах чудесно.

Той се обърна, готов да си тръгне. По време на обяда на небето се бяха събрали тъмни облаци. Макар и не зловеща, картината напомняше, че зимата вече тропа на вратата, и Джеръми вдигна зиморничаво яката на якето си, преди да тръгне към колата.

— Господин Марш? — извика след него Дорис.

— Да? — обърна се той.

— Поздрави Лекс от мен.

— Лекс ли?

— Да — отвърна тя. — Тя работи в библиотеката. Ако искаш да намериш някакви материали, трябва да питаш нея.

Той се усмихна.

— Непременно ще я поздравя от теб.

4.

Библиотеката се оказа масивна постройка в готически стил, напълно различна от другите в града. На Джеръми му се стори, че някой просто я е изрязал от един планински склон някъде из Румъния и я е пуснал в Бун Крийк заради някакъв бас.

Сградата заемаше по-голямата част от квартала, двата етажа бяха украсени с високи тесни прозорци, завършващи с островръх покрив. Имаше арковидна дървена порта с огромни чукала. Определено би харесала на Едгар Алън По, но жителите на града се бяха постарали да я направят по-приветлива, въпреки призрачната й архитектура. Тухлените стени, някога безспорно червеникавокафяви, сега бяха боядисани в бяло, а като контраст на прозорците имаше черни капаци. Тротоарът и пилонът отпред бяха оградени със саксии с теменуги. Объл знак посрещаше посетителите пред входа и им съобщаваше със златни букви в стил италик, че се намират пред „Библиотека Бун Крийк“. Въпреки това гледката беше стряскаща. Като да отидеш на гости в елегантна къща на богат наследник и икономът да те посрещаше с балони и пистолет-пръскалка.

В силно осветеното фоайе с бледожълти стени — поне постройката беше последователна в своята непоследователност — имаше голямо бюро във формата на буквата „Г“. Едното му крило стигаше до дъното на фоайето, където Джеръми видя голямо помещение с двукрила остъклена врата, посветено на децата. Отляво бяха тоалетните, а отдясно, зад друга остъклена врата се намираше главната зала или поне така му се стори. Той кимна и махна с ръка към възрастната дама зад бюрото. Тя му се усмихна и също му махна с ръка, после се върна към книгата, която четеше.

Джеръми мина през тежката остъклена врата на голямото помещение, горд, че е разбрал как стават нещата тук.

Но залата го разочарова. Под ярката флуоресцентна светлина имаше само шест относително близо един до друг рафта с книги в помещение, не по-голямо от едностаен апартамент. В близките два ъгъла се виждаха стари компютри, а вдясно беше подреден кът за четене с малка колекция от периодични издания. В помещението имаше четири малки масички, а из рафтовете ровеха само трима души. Единият от тях беше възрастен човек със слухов апарат и подреждаше извадените книги по рафтовете. Докато се оглеждаше наоколо, Джеръми си помисли, че сигурно в живота си бе купил повече книги, отколкото притежаваше тази библиотеката.

Приближи се до бюрото на служителката, но там нямаше никого и това не беше изненадващо. Реши да почака тази Лекси. Облегна се на плота и се обърна с лице към залата, преценил, че Лекси може да е възрастният човек със слуховия апарат, но той не дойде при него.