Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 33

Джеръми погледна часовника си. След две минути го погледна отново. След още две минути прочисти шумно гърлото си и мъжът най-после го забеляза. Той му кимна и помаха с ръка — знак, че има нужда от помощта му. Старецът също кимна, махна с ръка и продължи да подрежда книгите. Явно не бързаше. Южняците бяха пословични със своята работливост. Много интересно!

Тя гледаше през прозореца на малкия си, претъпкан с вещи кабинет на втория етаж на библиотеката. Знаеше, че той ще дойде. Дорис й се бе обадила веднага след като бе излязъл от „Хърбс“, и й бе разказала за нюйоркчанина в черно, дошъл да пише статия за духовете в гробището.

Тя поклати глава. Явно беше взел писмото насериозно. Наумеше ли си нещо, Дорис не се отказваше лесно, изобщо не помисли какви последствия можеше да има написването на подобна статия. Тя беше чела и други неща на господин Марш и знаеше как действа той. За него нямаше да е достатъчно да докаже, че тук не става дума за никакви духове — тя също не се съмняваше в това. Но нямаше да спре дотук. Щеше да се сближи с хората, да ги накара да се отпуснат, обезоръжени от градския му чар, и да подбере информацията така, че да извърти истината, както пожелае. И щом свършеше мръсната си работа, хората в цялата страна щяха да прочетат статията му и да решат, че жителите на Бун Крийк са тъпи, необразовани и суеверни.

О, не! Фактът, че той беше тук, изобщо не й харесваше.

Затвори очи и започна разсеяно да навива кичур тъмна коса на пръста си. На нея също не й харесваше, че хората тъпчат гробовете на дедите им. Дорис беше права: това беше проява на неуважение, но откакто онези момчета от „Дюк“ дойдоха и статията излезе във вестника, нещата излязоха от контрол. Защо не си замълчаха? Тези светлини бяха тук десетилетия наред. Всички знаеха за тях, но никой не се замисляше. Случвало се бе гости на града да отидат до гробището да ги видят — предимно пиянски компании от „Лукилу“ или младежи. Обаче тениски? Чаши за кафе с надписи? Пощенски картички? Плюс Историческа обиколка на града?

Не разбираше причината за тази истерия. Защо беше толкова важно да направят градчето туристически обект? Безспорно парите бяха важни, но хората не живееха в Бун Крийк, защото искаха да забогатеят. Поне повечето от тях. Неколцина мислеха как да напълнят гушите си и сред тях на първо място беше кметът. Но тя знаеше, че повечето живееха тук по същата причина, поради която живееше и тя: заради онази неповторима гледка към Памлико, когато по залез слънцето я превръщаше в златиста лента, заради съседите, които обичаше и им вярваше, и защото тук хората можеха спокойно да оставят децата си да играят до тъмно, без да се притесняват, че ще им се случи нещо лошо. В този забързан свят Бун Крийк не правеше дори опити да става модерен и това го правеше специален за много хора.

Ето защо продължаваше да живее тук. Тя обичаше града си, обичаше всичко, свързано с него: аромата на бор и соления дъх в ранната пролетна утрин, знойните летни вечери, когато кожата ти блести от пот, вълшебните краски на листата през есента. Но най-много обичаше хората и не можеше да си представи да живее другаде. Тя им вярваше, приятно й беше да разговаря с тях и ги харесваше. Естествено не всички нейни приятели усещаха същото и много от тях не се върнаха след завършването на колежа. Тя също замина за известно време, но с мисълта, че ще се върне отново, и направи добре, защото през последните две години здравето на Дорис значително се разклати. Върна се и също като майка си започна работа в библиотеката, с надеждата да я превърне гордостта на града.