Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 31

Джеръми я изгледа с любопитство.

— Тогава защо ме повика?

— Защото хората не знаят какво става и докато не намерят логично обяснение, ще продължават да вярват в небивалици. Виждаш ли, след статията за студентската експедиция кметът раздуха историята и отвсякъде заприиждаха хора, за да видят светлините. Честно казано, това предизвиква сериозни проблеми. Гробището се напълни с туристи и разрушението се засили. — Тя замълча за момент. После продължи: — Естествено, шерифът не прави нищо с мотаещите се около гробовете тийнейджъри и с още по-безмозъчните туристи. С кмета са приятели от ловната дружинка, а и всички, освен мен смятат, че рекламата на призрачното гробище и привличането на туристи е добра идея. Откакто текстилната фабрика и мината затвориха врати, градът умира и всички приемат идеята за превръщането на „Седар Крийк“ в туристическа атракция като спасение за града.

Замислен над думите й, Джеръми погледна към колата си, после отново към Дорис. В тях определено имаше логика, но…

— Разбираш ли, че променяш напълно историята си? Това няма нищо общо с писмото ти.

— Не е така — поклати глава тя. — В него казвам само, че в гробището има мистериозни светлини, че то е свързано със стара легенда, че по-голямата част от съгражданите ни мислят, че това е работа на духове и че студентите от, „Дюк“ не успяха да открият причината за светлините. Всичко това е истина. Ако не ми вярваш, прочети отново писмото. Аз не съм лъжкиня, господин Марш. Може да не съм светица, но не съм и лъжкиня.

— Тогава защо искаш да дискредитирам историята?

— Защото това, което става, не е правилно — отвърна веднага тя, сякаш отговорът беше очевиден. — Хората тъпчат гробовете, туристите разпъват палатки наблизо — това е неуважение към мъртвите, нищо, че гробището е изоставено. Погребаните там имат право да почиват в мир. А да комбинираш това място с нещо хубаво и важно като Обиколката на историческите домове е направо грях. Но моят глас е глас в пустиня.

Джеръми се замисли за момент, пъхна ръце в джобовете си и попита:

— Може ли да бъда честен с теб?

Тя кимна. Джеръми пристъпи от крак на крак.

— Щом вярваш, че майка ти е можела да чете мисли, а ти си гадателка и можеш да познаваш пола на бебетата, най-естественото е…

Той се запъна и тя продължи мисълта му:

— Да съм първата, която ще вярва в духове?

Той кимна.

— И аз наистина вярвам. Но не мисля, че са в гробището.

— Защо?

— Защото съм ходила много пъти там и никога не съм усещала присъствието им.

— Значи можеш да правиш и това?

Тя сви рамене, но вместо да отговори, го попита:

— Може ли да ти кажа нещо?

— Давай.

— Един ден ще научиш нещо, което науката няма да може да обясни. И когато това се случи, животът ти коренно ще се промени.

Той й се усмихна.

— Обещаваш ли?

— Да. И ти обещавам, че ще е скоро — отвърна тя. За миг се загледа в очите му. После каза с усмивка: — Уверявам те, че нашият обяд ми беше изключително приятен. Не са чести дните, когато мога да се насладя на компанията на такъв очарователен младеж. Ти ме накара да се почувствам отново млада.