Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 157

Джеръми кимна, загледан в измъченото лице на кмета.

— Наистина, беше много приятно.

За пръв път, откакто го познаваше, Джъркин изглеждаше лишен от дар слово. Мълчанието му премина в неловка пауза и за да прикрие неудобството си, той оправи шала и го пъхна под якето.

— Ами… — започна несигурно — дойдох да ти кажа, че хората тук приеха с радост гостуването ти. Впечатлени са от работата и от поведението ти.

Джеръми пъхна ръце в джобовете и попита:

— Защо ме измамихте?

Кметът въздъхна.

— За какво говориш? За включването на гробището в обиколката ли?

— Не. Говоря за друго. Знаете, че баща ви е написал отговора на загадката в дневника си, но го скрихте от мен.

Кметът го погледна тъжно.

— Прав си — отвърна след малко. Гласът му потрепваше. — Баща ми наистина намери отговор на загадката. Историята беше неговата страст. Знаеш ли защо се интересуваше толкова много от миналото на нашия град?

Джеръми поклати глава.

— През Втората световна война служил в армията с човек на име Лойд Шомберг. Шомберг бил лейтенант, баща ми — обикновен войник от пехотата. Днес хората не осъзнават, че през онази война на фронта са се биели не само войници от редовната армия. Повечето са били обикновени хора: хлебари, месари, механици. Шомберг бил историк. Поне баща ми го наричаше така. По-късно се разбра, че бил гимназиален учител по история в Делауеър, но татко се кълнеше, че нямало по-ерудиран човек от него в целия взвод. Той обичал да разказва на хората си неизвестни истории от миналото и това държало баща ми далеч от ужаса на случващото се около тях. Но когато влезли в Италия, баща ми, Шомберг и останалите им другари били обкръжени от германците. Шомберг им наредил да се оттеглят, а той останал да ги прикрива. „Нямам избор“ — казал той. Било истинско самоубийство, всички го разбирали, но лейтенантът бил такъв човек. — Потънал в спомени, Джъркин замълча за момент, после тръсна глава. — Шомберг загинал, татко останал жив и когато след края на войната се прибра у дома, реши да стане историк в знак на почит към своя приятел.

Джъркин приключи разказа си, без да направи коментар.

— Защо ми разказвате всичко това — учуди се Джеръми.

— Защото аз също нямах избор — каза той. — Всеки град има нужда от нещо свое, нещо, което да напомня на жителите му, че техният дом е специален. В Ню Йорк нямате нужда от това. Имате си Бродуей, Уол Стрийт, Емпайър Стейт Билдинг и Статуята на свободата. Но тук… бизнесът замря. Огледах се наоколо и осъзнах, че всичко, което си имаме, е една легенда. А легендите… те са просто реликви от миналото. Градът се нуждаеше от нещо повече, за да оцелее. Ето какво се опитвах да направя, търсех начин да поддържам живота на града. После ти се появи…

Джеръми си спомни спуснатите щори на магазините, които видя, когато влезе за пръв път в града, сети се за думите на Лекси за затварянето на текстилната фабрика и мината за фосфор.

— Значи сте станали толкова рано, за да ми разкажете своята гледна точка за тази история?