Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 155

— И каза също, че иска да му се обадиш — добави Алвин.

— Ще му се обадя — обеща Джеръми. — Но оставих телефона в стаята си в „Грийнлийв“. — Замълча за момент, после попита: — Не си му казвал за дневника, нали?

— Тогава още не знаех за него. Ти ми разказа след разговора с него. Нали чу, че телефонът ме събуди?

Джеръми кимна замислено.

— Ако ти се обади пак, не му казвай още, чу ли?

— Не искаш да знае, че кметът мами, нали? — досети се приятелят му.

— Не още — призна той.

Алвин го погледна.

— Не още или изобщо да не му казвам?

Джеръми не отговори веднага. Трябваше да помисли.

— Не съм решил още.

Алвин погледна още веднъж през обектива.

— Разбирам те, братле — каза. — Но не знам дали останалото ще е достатъчно за статия. Имам предвид, светлините са готини, но сигурно си забелязал, че обяснението е доста скучно.

— Какво искаш да кажеш?

— За телевизията. Не вярвам да се заинтересуват от някакъв си преминаващ влак, който отразява светлините.

— Не е само преминаващият влак. Става дума за начина, по който светлините от фабриката се отразяват от влака към Рикърс Хил и как после се появяват в гъстата мъгла на потъващото гробище.

Алвин се прозя широко.

— Извинявай… Та какво казваше?

— Не е скучно — настоя Джеръми. — Не разбираш ли колко много неща трябва да се случат едновременно, за да създадат такъв феномен? Каменните кариери са раздвижили водните пластове и гробището започнало да потъва. После мястото на железопътния мост. Фазите на луната, защото трябва да е достатъчно тъмно, за да видиш отразената в мъглата светлина. Местоположението на фабриката и разписанието на влаковете. Ще използваме и легендата.

Приятелят му сви рамене.

— Повярвай ми, скука с главно „С“. Честно казано, щеше да е много по-забавно, ако не беше открил истината. Телевизионната публика си умира по загадките. Особено ако става дума за Ню Орлиънс, Чарлстън или друго романтично място. Но отразена светлина в Бун Крийк, Северна Каролина? Мислиш ли, че хората в Ню Йорк и Лос Анджелис ще се развълнуват от това?

Джеръми понечи да отговори, но внезапно си спомни, че Лекси бе казала почти същото, а тя живееше тук. Алвин потърси погледа му в мрака.

— Ако си говорим сериозно за телевизионно шоу, ще се наложи да го подправиш и може би онзи дневник, за който ми спомена, ще свърши работа. Представяш го, както си го замислил, и накрая показваш дневника. Ако го направиш добре, може и да привлече вниманието.

— И да хвърля града на вълците?

Алвин поклати глава.

— Не съм казал такова нещо. И ако трябва да съм честен, не съм сигурен, че дневникът ще е достатъчен. Искам да кажа, че ако не можеш да измислиш нещо по-интересно, по-добре да използваш дневника, иначе ще заприличаш на идиот.

Джеръми се загледа в реката. Влакът щеше да се появи след няколко минути.

— Ако направя такова нещо, Лекси никога няма да ми проговори — каза и побърза да добави: — Ако приемем, че все още иска.

Алвин замълча. Приятелят му отново се обърна към него в настъпилата тишина: